Измъкнах се почти извън нея, после отново забих с все сила, още веднъж и още веднъж, усетих как тялото й запулсира срещу мен, тя се опита да се завърти, да се извие, но Маран я държеше здраво. Ръцете й се вкопчиха в мъха. Разтърсих се, изригнах в Амиел и миг след това тя свърши със стон.
Маран отпусна краката на приятелката си, остави ги да се смъкнат на земята. Рухнах изнемощял върху Амиел и се доизцедих в нея.
Маран легна до нас. Тъмните й сериозни очи ни оглеждаха.
— Обичам ви — прошепна тя.
— Обичам теб — отвърнах.
— Обичам Амиел — каза тя.
— Тогава трябва да се науча на същото — промълвих задъхано.
— О, Дамастес. Толкова се надявам. Хайде. Ела да ме любиш, както аз нея.
Амиел не искаше да ме пусне — изхлипа, щом се измъкнах от нея. Краката на Маран се разтвориха и езикът ми навлезе в меката й влага. Заблизах клитора й, двата ми пръста влязоха в нея, трети в ануса й, и леко се задвижиха, в унисон. Маран се завъртя под мен, но не я изпусках; легнах по гръб, тя се превъртя върху мен, затласка в ритъм и закрещя.
Амиел ми каза да бръкна в джоба на наметалото й — там имало малка стъкленица. Отпуших я и полянката се изпълни с мирис на ягоди. Вкусът на маслото също беше ягодов.
Маран лежеше до приятелката си, изтощена от любовта ни. Сипах от маслото в шепата си и започнах да я разтривам по глезените, нагоре по краката и между бедрата.
Стъкленицата така и не свършваше и предположих, че Амиел е поръчала да й направят заклинание, за да стане бездънна. За секунда вечно бдителният войник у мен си помисли дали тази магия не може да се използва във войнишките столови. Подсмихнах се и оставих пръстите си сами да се плъзнат леко в тялото на Маран. Дъхът й отново се учести.
Разтрих и Амиел и телата им лъснаха. Маран се превъртя по корем и започна да щипе, после — рязко да хапе зърната на Амиел и те се втвърдиха като пръстчета. Амиел се изви в дъга, избута гърдите си нагоре към устата на Маран. Два, после три пръста на Маран се плъзнаха в приятелката й, завъртяха се и започнаха да я галят. Амиел простена и запъшка.
Преместих се зад Маран, разтворих краката й и вкарах члена си в нея.
— Ахх — изохка Амиел. — Така боли.
— И… извинявай — успя да промълви задъхано Маран. — Не исках да те хапя. Но не знаеш той какво ми прави. Ох, Дамастес!
Пръстите й заиграха по-бързо, щом и аз започнах да се движа по-бързо. Кръвта запулсира все по-силно в слепоочията ми, измъкнах се и семето ми изригна на корема на Амиел. Маран, тежко задъхана, застана на колене, с потна, полепнала по челото коса. Докосна с пръст една капка и нарисува рогато кръгче, символа на единението.
— Това ще съедини трима ни завинаги.
Разтри семето ми по корема на Амиел и легна върху нея. Устните им се сляха. Амиел повдигна краката си около бедрата на Маран и започна да се търка в нея. Жена ми се превъртя, притисна се върху тялото на Амиел и тя се загърчи, разтворила широко крака. Езикът й влезе в Амиел, приятелката й правеше същото.
Възбудих се отново, намерих стъкленицата и се намазах. Леко обърнах двете жени настрани и те повдигнаха инстинктивно крака, без да спрат любовта си.
Разтворих задничето на Амиел, намазах два пръста и ги пъхнах в нея — влизаха и излизаха, докато тялото й не добави към влагата.
Притиснах главата на члена си в розичката й, усетих мигновена съпротива и проникнах в стегната й топлина. Движех се бавно, силно, всеки път прониквах все по-дълбоко в нея и тя простенваше при всеки тласък. Езикът на Маран галеше топките ми, докато прониквах, ръцете ми обгръщаха Амиел, притискаха силно гърдите й, а после тялото й погълна душата ми и повече не помня.
Преди разсъмване докретахме изтощени до къщата си край реката. Бях много благодарен на заклинанието на Синаит, защото не държах особено стражата да види състоянието ни. Качихме се по стълбището, съблякохме се, рухнахме в огромното легло на спалнята ни и моментално заспахме.
Когато се събудих, беше почти обед. Бях очаквал, че ще съм замаян, но мозъкът ми бе съвсем бистър и се чувствах отпочинал, спокоен и щастлив. Въздействието на еликсира беше изчезнало толкова бързо, колкото бе започнало.
Главата на Маран бе на възглавницата до мен, ръката й леко стискаше топките ми. Лека, стаена усмивка имаше на устните й, усмивката на момиче в нощта след рождения му ден.
Амиел спеше от другата й страна. Когато се надигнах, отвори очи, усмихна ми се и ги затвори отново.