Нямаше много място за любопитни зяпачи — всички издатели на прокламации в Нуманция, които можеха да си намерят писач, бяха изпратили свои представители. Другите наблюдатели бяха облечени богато — явно бяха членове на правителството. Някои от тях, както разбрах по-късно, бяха от градските управители, Съвета на Никиас. Смяташе се, че общо взето са също толкова твърдоглави като Властта на Десетимата.
След половин час чакане ни заповядаха да станем и Властта на Десетимата влезе. Облечени бяха в черни церемониални халати. Един жрец благослови събранието и призова Айрису и Паноан. През това време Тенедос изрече тихо своята молитва и долових името на Унищожителката и Съзидателката, богинята, която малцина смеят да призовават, Сайонджи.
Спикерът, шейсет и няколко годишен мъж, казваше се Барту, ни поздрави с много сърдечен тон и попита дали са се отнасяли приемливо с нас след завръщането ни в Нуманция и дали желаем нещо.
Тенедос стана и заяви, че не желаем и че с нас са се отнесли изключително сърдечно.
— Надявам се — отвърна най-чистосърдечно Барту, — въпреки че нищо не би могло да компенсира онези ужасни събития, за които желая да ни разкажете.
Тенедос започна разказа си.
Следях внимателно реакцията на Властта. Тенедос беше направил заклинанието „Безмълвния квадрат“ — четири еднакви предмета по ъглите, после — непонятни за мен думи, и дори за някой опитен чародей щеше да е много трудно да чуе какво се говори в квадрата — и ми беше разказал много за онова, с което ни предстоеше да се сблъскаме. Веднага разпознах двамата членове на Властта, които той смяташе за свои съюзници. Първият, доста стар, се казваше Махал. Тенедос ми бе обяснил, че самият той не е толкова убеден във философията на чародея, колкото новата му, много млада и красива жена от семейство на дюкянджии, която, подобно на повечето хора от нейната класа, проявявала силен патриотизъм. Също така се гордеела с това, че била в течение на всяка нова идея, идваща в Никиас.
— Така че — довърши Тенедос — Махал насила ще бъде въвлечен от нея в прегръдките на новото, неопитаното и радикалното.
Вторият ни приятел беше Скопас. Беше на средна възраст и огромен. Но трудно можеше да се нарече добродушен дебелак — лицето му показваше интелигентност и силна амбиция.
Само спикерът и още двама щели да ни създадат сериозни главоболия, беше ми обяснил Тенедос. Тези двама, Фейръл и Чейр, бяха млади мъже, едва трийсет и няколко годишни, и се бяха издигнали във Властта само преди няколко години. Но Тенедос ме предупреди да не се заблуждавам от годините им — били по-тесногръди и реакционни и от най-кекавите старци.
Другите петима щели да гласуват за онова, което им се сторело най-безопасно, което осигурявало стабилно мнозинство на Барту.
— Можем да се надяваме само да ги засрамим така, че да предприемат някакви действия — каза Тенедос. — Ето в такива моменти бих предпочел да притежавам повече талант на демагог, отколкото на магьосник. Кълна се в няколкото обладавани от демони адове, съжалявам, че наистина не знам някое заклинание за изкривяване на вота на Властта. Но дори и да знаех, дворецът им е обкръжен с толкова защитни магии, че изобщо нямаше да мога да го довърша. А това би означавало смъртта ми — всеки опит за магия срещу държавните ни водачи се наказва с брадва.
Свидетелството на Тенедос беше подсолено с непрекъснати въпроси от страна на Властта, служещи повече да покажат, че питащият е буден и слуша с интерес, отколкото за да се изясни нещо, така че чародеят едва успя да стигне до момента на срещата ни при брода и последвалата засада.
Разбира се, премълча защо според него заповедта ми да го придружа беше закъсняла, нито спомена за несъществуващото споразумение за безопасно преминаване и защо според него всъщност Властта на Десетимата го е изпратила в Кайт.
Вечерта градските прокламации бяха пълни с описания на свидетелството през деня, както и с рисунки на Тенедос и моя милост.
— Изглеждаш невероятно красив — заяви Тенедос, след като погледна една. — Не се съмнявам, че утре ще намериш пред вратата си няколко предложения за брак, млади приятелю.
И така се оказа. Само че не бяха „няколко“ и много малко от тях намекваха за брак, а повечето — за по-непосредствени забавления. Бяха близо петдесет на брой и идваха от какви ли не — от бабички, които уж трябваше да са достатъчно благоразумни, за да се занимават с похотливи драсканици, до момиченца, едва-що останали без дойките си. Много от жените бяха прибавили в писмата си малки подаръци, повечето — свои портрети и миниатюри. Някои изглеждаха удивително хубави. Озадачиха ме три писма: всяко от тях съдържаше туфичка къдрави косми. Изчервих се и се почувствах пълен глупак, когато Тенедос сухо обясни явния им произход.