— И какво да правя с тези писма, сър?
— Би могъл да им отговориш.
— Не мисля.
— Дори на това?
Погледнах гравюрата, която ми сочеше.
— Определено е красива — съгласих се. — Няма нищо за криене. Но ми е много чудно — след като така изведнъж е обсебена от мен, както твърди писмото, и се налага да спя с нея още тази нощ в името на Джаен… кога е имала време да поръча да й я изгравират?
— Хмм, — Тенедос се намръщи, вдигна металната плочка и се престори, че я оглежда внимателно. — Ах, да. Явно си по-наблюдателен от мен. На гърба е отбелязано, че е номер 47 от поръчка триста броя.
— Да върна ли писмата?
— Дамастес, умът ти понякога ти изневерява. Защо да им разбиваш сърцата? Колко от тези прелестни жени имат съпрузи, любовници, бащи? Да не говорим, че някои от тях могат да решат, че ти си виновникът, че любимите им изведнъж са били обладани от похотлива страст.
Йонджи настоя да ги прочете, но още вечерта ги хвърлих в огъня.
На втория ден можахме да продължим по-бързо и аз също бях помолен да опиша няколко инцидента. Стенните прокламации отново писнаха за чудовищните деяния на аким Фергана и за ужасиите на Кайт, а предложенията на другия ден се оказаха два пъти повече.
Но след появата ни на третия ден, когато бяхме стигнали до момента с пиршеството на аким Фергана в чест на победата, до измяната на джаск Иршад и мъглата-убиец, не последваха никакви отзиви, освен че изслушването продължава.
— Това не предвещава нищо добро — отбеляза Тенедос. — Властта на Десетимата контролира прокламациите. Предполагам, че са решили, че ставаме прекалено популярни, или че това, което разказваме, може до такава степен да възпламени населението, че да бъдат принудени да предприемат строги мерки срещу Кайт. Боя се, че сме обречени, Дамастес.
На следващия, четвъртия ден, писачите на прокламации все още присъстваха, но забелязах, че никой от тях не си води бележки. Членовете на Съвета на Никиас не присъстваха и бяха разрешили на тяхно място да дойдат техни подчинени, за да се позабавляват. Тогава Тенедос спомена за товиетите. Барту моментално скочи и вдигна служебния жезъл пред себе си.
— Тук навлизаме в сферата на държавните тайни — заяви той. — Генерален резидент Тенедос, моля прекратете словото си, докато залата се опразни.
Стражите припряно избутаха публиката навън.
Тенедос, изглеждаше много нещастен, продължи разказа си. Когато свърши, нямаше никакви въпроси и бележки и Барту закри сесията.
Още три дни минаха по същия начин и най-сетне приключихме. При описанието ни на бягството от Саяна ни подканяха да сме по-кратки — имало други неотложни проблеми, изискващи незабавната им грижа.
Разказът ни свърши.
Властта на Десетимата заяви, че ще обявят какви действия смятат да предприемат колкото може по-скоро, и отново ни благодариха за явяването.
Едва се бяхме върнали в покоите си, когато стражата ни повика. Преди да се запозная с Тенедос, представите ми за държавното управление все още бяха твърде невинни и сигурно щях да си въобразя, че разказът ни е събудил справедливия им гняв и ще последва незабавно обявяване на война срещу Кайт. Но вече не можех да бъда жертва на подобна самозаблуда.
Тенедос се оказа съвършено прав. Залата беше празна, освен секретаря, нас двамата и Властта на Десетимата. Махал избягваше да погледне Тенедос, а изражението на Скопас беше съвсем неразгадаемо.
С гладък и добре отмерен тон Барту заяви, че Кайт е извършил изключително тежко прегрешение и в Саяна ще бъде изпратена много сурова нота „веднага щом обстоятелствата го позволят“. Което означаваше, че нямат куража дори да изпратят през прохода Сулем един кавалерийски дивизион, който да натика проклетата декларация в гърлото на аким Фергана.
В душата ми кипна гняв.
— Освен това обявяваме търговски санкции срещу Кайт — продължи Барту. — Те ще бъдат обявени в рамките на една седмица и ще продължат, докато аким Фергана не изплати полагащото се обезщетение на жертвите на ужаса в прохода Сулем.