Търговски санкции? Що за наказание беше това? Хората от Пограничните земи си взимаха каквото си поискат с върха на меча или търгуваха скришом в отдалечените селища.
— Най-сетне — продължи Барту, — решението ни е, че въпросът с Пограничните земи и бунтовното им население беше пренебрегван твърде дълго. Поради това свикваме Велико събрание, на което да присъстват управителите на всички провинции, съседни на техните земи, което ще се проведе на десетия ден от Родитбеното време, за да се обсъди въпросът. Властта на Десетимата каза! Разнесете тази вест из цяла Нуманция! — и посегна да остави служебния жезъл на подиума.
Тенедос скочи и почти викна:
— А Так? А товиетите?
Двама от Десетимата се спогледаха.
— Местно явление — сви рамене Чейр. — Не си струва да се безпокоим с това.
— Тогава защо ми наредихте да ви докладвам за тях още щом пристигна в Кайт? Тогава изглеждахте доста обезпокоени.
— Не знаехме какъв е характерът на… явлението — отвърна Чейр. — Любопитството ни вече е задоволено и въпросът е маловажен.
— Обявявам заседанието за закрито — заяви припряно Барту, преди Тенедос да успее да ги предизвика още.
Гневът ме разтърси като мастиф малко котенце и скочих. Виждах пред себе си само мразовития бурен проход и чувах в ушите си последните думи на капитан Мелет: „Кажете им, че на Границите все още има мъже, които знаят как да умрат.“
— Всички ли сте такива страхливци, че… — успях да извикам и изохках, когато Тенедос ме срита по глезена толкова силно, че залитнах. Докато се съвзема, Властта на Десетимата се изниза като врани, заситнили по клон.
За малко да хукна след тях, но видях закрачилите към нас смаяни стражи. Тенедос и Карджан ме бяха хванали за ръцете и ме извличаха от залата толкова бързо, колкото бяха избягали Десетимата.
Успях да се овладея, за да не се отскубна или да заръмжа на двамата си приятели, и се оставих да ме отведат до покоите ми. Закрачих напред-назад като затворен в клетка тигър: надявах се да влезе някой от онези страхливи кучи синове.
Но единственият, който го направи, и то чак след два часа, беше Тенедос — почука леко и влезе, без да дочака покана.
Носеше две кристални чаши и голяма стъкленица бренди.
— Седемдесет и пет годишно е — поясни той. — Смята се, че е много добро за усмиряване на ярост. Дворцовият винар поне ме увери, че ще те направи удивително пиян и ще те освободи от всякакви грижи.
— Демоните да ме изгорят дано, ако искам нещо от тях, особено пък проклетото им питие!
— Хайде, хайде — успокои ме Тенедос. — Никога не отхвърляй възможността да изпиеш вражеския алкохол. Може да се окаже най-сладкият от всички, докато планираш бъдещето.
Напълни чашите и ми връчи едната.
Взех я и понечих да я пресуша, но спрях. Поех си дълбоко дъх, отворих запушалката на стъкленицата и започнах да го изливам обратно. Ако пиеш, прави го само в добри времена.
Но преди да опразня чашата, премислих и си оставих една глътка.
Вдигнах я за тост.
— За капитан Мелет. Аз поне няма да го забравя.
Тенедос ме погледна изненадано, после кимна.
— За капитан Мелет — пресушихме чашите.
— Благодаря, чародей. Мисля, че е време да поспя.
— Както желаеш, приятелю. Колкото до мен, някой ще трябва да ми помогне да заспя — взе стъкленицата си. — Ще се видим утре сутринта.
Но въпреки думите ми, преди да мога да заспя, навън вече се развиделяваше.
По-късно същия ден двамата с чародей Тенедос бяхме повикани в залата на Властта. Очаквах, че ще ме накажат дисциплинарно за избухването ми, и бях решен да го понеса стоически, каквото и наказание да ми измислят онези глупци.
От Властта на Десетимата в залата имаше само двама: Фейръл, от хората на Барту, и Скопас. Той седеше в стола на Барту.
— Легат Дамастес а̀ Симабю — почна той. — Решението на Властта на Десетимата е, че ни служихте добре. В признание на това се разпоредихме да бъдете повишен в чин младши капитан и това повишение е в сила от този момент.
„Проклет да съм, ако ви доставя удоволствието да зяпна“, помислих си и запазих невъзмутима физиономия. Избухването ми беше пренебрегнато и вместо служебния пояс щях да нося тънка черна лента — повишение, което в мирно време нямаше да мога да очаквам цели десет години, и то след особени заслуги в службата.
— Също така преценихме, че високите ви качества заслужават да бъдат забелязани, поради което ви преназначаваме от границите в столицата ни. Считано от днес, получавате нов пост в най-славната част на Нуманция, Златните шлемове на Никиас.