— В момента… мм, нямате такъв. Преди един месец си откупи службата в армията и домин Леар още не е повишил някой на мястото му. Преценете хората си и ми предложете. Гледайте да е добър.
Отдадох чест и се обърнах кръгом да напусна.
— А, още нещо, капитане. Онези коне вън ваши ли са? Така си помислих. Е, можете да ги запазите за извън служба. Но всички в ескадрон Б яздят черни. Ще уведомя старшия на конюшните, че ви трябва нов кон. Можете да си изберете сам, ваше право е.
Излязох си, изненадан донякъде от толкова небрежното посрещане, и се запътих към района на поверения ми ескадрон.
Всеки ескадрон си имаше отделна сграда, дивизионният щаб беше в центъра, а зад него — съответните складове и дюкяни, поддържащи дивизиона. Когато влязох, помещенията бяха почти празни и единственият сержант в дежурната стая беше някакъв подстарши пиконосец. Изпъна се мирно и забелязах, че униформата му е безукорно чиста и огладена, като всичко останало наоколо.
Казах му кой съм и попитах къде е легат Нексо. Отговори ми, че е в града, на гости при приятели.
Премълчах коментара, но си помислих, че това е най-светската част, в която съм служил. Попитах къде са бойците. Някои били в наряд, други в конюшните, но тъй като ескадрон Б бил на разположение, повечето били в отпуск в Никиас.
— На разположение, а? За какво сме на разположение?
— Ами, в случай на тревога, сър.
— И как ще бъдат повикани, след като всички пърдят по таверните?
Старши пиконосецът ме погледна объркано.
— Ами, сър, такъв случай не е имало от шест години, откакто съм в дивизиона. Но… предполагам, че ще трябва да изчакаме, докато се върнат. Или да пратим викачи в кръчмите, където обикновено пият хората от ескадрона.
Понечих да изръмжа какво мисля по въпроса, но се овладях навреме. Във войската няма по-голям глупак от този, който, като го зачислят в една част, веднага разбира какво трябва да се промени. Благодарих учтиво и го помолих да ми покаже квартирата.
Като ескадронен командир и капитан, очаквах, че ще получа лична квартира, но останах доста доволен от полагащото ми се — не само спалня и отделен кабинет, но и баня, и стаичка за Карджан. Наредих на Карджан да отведе Лукан и Рабит в конюшните. Той отдаде чест, обърна се да напусне, но се поколеба.
— Какъв е проблемът, пиконосец? Говорете свободно.
— Това клинчене… да ме прощавате, сър, но в що за армия са ни зачислили, по дяволите?
Въпросът си беше на място, а се оказа още по̀ на място след няколко дни. Първо дойде легат Нексо, много мършав младеж, който фъфлеше неразбрано. Не, предпочитал да не остава в ескадрон Б, а искал да го преместят някъде, където, ъъъ, щял да бъде сред приятели. Можех да го отрежа — например да го накажа с наряд — за седмица, заради наглостта му. По-скоро щях да предпочета да го върна в помещението, да сваля офицерския пояс и да обсъдим по-директно въпроса. Но много добре знаех, че офицер от неговата мая никога, изобщо никога няма да благоволи да удари друг с голи ръце и след това веднага ще ме докладва.
Колкото до подчинените ми сто и двайсет души: външно изглеждаше, че са ми възложили да командвам част, за каквато един офицер може само да мечтае. Само пет души не ми достигаха до пълния ескадронен щат, което си е истинско чудо. Почти всички мои хора бяха поне с една година служба и половината от тях бяха войници с кариера. Всички бяха с добро телосложение, най-ниският — по-малко от половин педя до шест стъпки, а неколцина дори бяха по-високи от мен. Бяха във великолепно здраве — никой не можеше да се оплаче от качеството на порциона, нито от начина на приготвянето и поднасянето му.
Конете ни се тимаряха два пъти дневно и бяха добре поддържани и хранени. Сбруята винаги беше измита със сапун и излъскана, а металните части блестяха като огледало.
Опрятността на мъжете също беше забележителна. Извърших няколко прегледа и най-големият пропуск, който намерих, беше у един, който не беше почистил напълно бялото петънце от вътрешната страна на шлема, където е занитена каишката. Не го смъмрих. Даже петите на ботушите им бяха намазани с вакса, преди да се строят за парад.
Строевата им подготовка беше съвършена и всяка команда се изпълняваше безупречно, от „Отделение… строй се!“ до „За преглед… ходом марш!“ Можеха да поздравят с „Ура“ или да препуснат парадно пред важните особи, без редиците им да се изкривят с повече от половин стъпка.