Отвори ми мъж със строга физиономия, поклони ми се и затвори вратата зад гърба ми.
Прекрачих пред сводестия вход, покрит с тежка завеса, и се озовах в просторна стая, обзаведена само с възглавници и огромен килим, най-дебелия, който съм виждал. И добре, че беше толкова мек и удобен, защото всички гърчотещи се по него тела бяха много голи.
Мъж — жена, мъж — мъж, жена — жена, мъж — жена — мъж: стори ми се, че се опитват всички възможни комбинации.
Една дребна блондинка, гола като всички останали, стана и тръгна към мен с походка, сякаш очакваше всеки момент подът да се изплъзне под краката й. Имаше млечнобяла кожа, къдрава коса, лице на невинно дете и съвършено тяло на млада блудница.
— Здравей. Искаш ли да свършиш между циците ми?
Представа нямах кой е подходящият отговор. И досега нямам.
— Добре дошъл на увеселението ми. Много се забавляваме тук. Като те гледам, много ти е голям. Хайде, включи се. Винаги е хубаво да видиш нов… гост — и се изкиска.
— Да. Разбира се. Ей сега. Но… само да намеря къде да си окача наметалото.
— Чакам те — каза тя и почна да разтрива циците си с палци; обръщаше ги една към друга — сигурно си мислеше, че е много възбуждащо.
Изнизах се през завесата и отидох до изхода.
— Вече напускате ли, сър? — попита слугата с безразличен тон. Кимнах и тръгнах към коня си, после се обърнах.
— Извинете. Но чия къща е това?
— Това е резиденцията на лорд Махал от Властта на Десетимата и неговата съпруга, сър.
Метнах се на коня и си тръгнах.
Когато Тенедос бе казал, че жената на лорд Махал прегръщала всичко ново, неопитано и радикално, едва ли бе знаел колко точни са думите му.
После всичко се промени.
Чародеят Тенедос предложи да се явя на едно събиране на негово място, тъй като внезапно бил поканен на среща с лорд Скопас по някакъв спешен въпрос. Каза, че сигурно ще ми е забавно, защото било редовно събиране на най-радикалните мислители в Никиас. Каза, че сам той вече изпратил извинението си с бележка, че най-вероятно ще присъствам на негово място, така че „предложението“, както често се случваше, си беше по-скоро заповед.
— Ще си остана ли облечен, сър?
Изчерви се — бях му разказал за оргията в дома на лорд Махал.
— Несъмнено ще срещнеш много по-странни хора от онези сатири и нимфи. Но ще си останат с дрехи. Повечето от тях поне.
— Кой го организира?
— Една млада дама, контеса Аграмонте. Аграмонте са много стара, много богата фамилия. Казват, че притежават толкова земя, че могат да си направят отделна държава. Тя се омъжи преди малко повече от година. Съпругът й, Лаведан, има почти толкова злато, колкото нея, но тя настоя да запази фамилното си име, а Лаведан са достатъчно благоразумни, за да спорят с Аграмонте. Струва си да се запознаеш с тези хора, Дамастес. Моля те, предай извиненията ми, макар да се съмнявам, че ще се видиш с конт Лаведан. Той се интересува повече от фамилната търговия, отколкото от политика или философия.
Къщата се намираше на крайречния булевард — огромна правоъгълна сграда на пет етажа, осветена от газови пламъци от двете страни на входната порта. Оградата бе от ковано желязо. Слязох от коня и влязох.
Връчих шлема и кавалерийската пелерина на лакея и тръгнах към чуващите се от другия край на коридора гласове и смях.
Минах през огромна бална зала с висок таван, празна и тъмна, и намерих събирането. Беше в кръгла стая, обзаведена уютно и луксозно. На един от широките рафтове стоеше огромна купа за пунш.
Вътре имаше трийсетина души и веднага разбрах какво бе имал предвид Тенедос. Бяха облечени във всевъзможен стил и бяха от всякакви класи, от най-богатите до най-окаяните. Но всички спореха весело, слушаха или изчакваха, за да уличат глупостта на говорещия.
— Аха — чух зад себе си глас. — Това трябва да е Лъвът на прохода Сулем. Ще ни поръмжите ли тази нощ, о, лъве?
Обърнах се с усмивка, готов да преглътна шеговития въпрос. И тогава светът около мен засия, все едно че някой бог го беше позлатил.
Жената беше твърде млада, едва на осемнайсет, както разбрах по-късно. Беше на ръст точно пет стъпки и половина, с тъмнокестенява коса, спусната дълга по модата и падаща от едната страна на лицето й до малките й стегнати гърди. Носеше стилна, дръзко вталена полупрозрачна рокля с тънки връзчици, кръстосващи се над гърдите й, оставяйки открити сочните им извивки.