— Можете да ми кажете всичко, шокиращо или не.
— Ето ни двамата, тръгнали сигурно за някоя отегчителна лекция, а се чувствам като героиня в някой роман, лукаво измъкнала се от своя съпруг, за да се срещне с елегантния си любовник.
Понечих да го обърна на шега, но се отказах.
— Благодаря, Маран. Това наистина ме ласкае много.
Не можех да видя изражението й в тъмното. Тя се смълча. След малко наруших тишината:
— Любопитен съм за нещо, което ми казахте. Дошли сте в Никиас, за да избягате от скуката?
Маран премисли думите си няколко мига.
— Това казвам на хората. Но има и нещо повече. Семейството ми, както безспорно знаете, е много старо и живее с убеждението, че цяла Нуманция трябва да се върти около нашите интереси.
— С повечето от нас е така, макар и да не го признаваме.
— Но не толкова силно, колкото Аграмонте — отвърна тя. — Баща ми например веднъж ме завари да чета книга, озаглавена „Човешкият дълг“, преди няколко години. Чели ли сте я? Дълго есе, в което се твърди, че всички хора имат дълг един към друг, че човек, който има роби, трябва да се грижи за тях, и че, най-сетне, Колелото ще го върне на по-добра позиция, ако е готов да освободи някого от оковите заради изключителни заслуги. Между другото ние, Аграмонте, не сме освобождавали роб поне от пет поколения, доколкото знам.
— В книгата също се твърди, че човешките владетели са длъжни да управляват мъдро, твърдо и добре, иначе трябва да загубят престола си — продължи тя. — Твърди се, че една добронамерена към поданиците, но здрава монархия е най-доброто възможно управление. Тъй като баща ми е близък приятел с повечето от Властта на Десетимата, това е ерес. Книгата между другото, макар и да не е забранена, се намира много рядко. Семейството ми смята, че всичко е устроено добре, че Айрису е най-добрият от боговете и Умар е постъпил добре, като е абдикирал в негова полза. Искрено вярват в достойнствата на Колелото и макар с неохота да признават, че един лош човек може да се смъкне няколко стъпала надолу в следващия си живот, повечето от нас се връщат на същото ниво, на което сме умрели.
— Тъй че господарят винаги си е господар, а селянинът — селянин?
— Точно така. Отсега до края на света.
— Вие как смятате?
Маран се замисли.
— Знам, че това, в което вярват, е глупаво. Знам, че човекът и този свят трябва да се променят, също като сезоните. Не смятам, че властниците ни са най-мъдрите хора. Но какво може да е по-добро? Честно казано, това е истинската причина, поради която каня в дома си хора с нови и различни идеи.
— Жените нямат възможност да се учат — добави тя. — Смятам, че и това не е правилно.
Можех само да се съглася, както винаги. Защо беше прието, че баща ми например е могъл да отиде в лицей, стига да може да си го позволи, но ако майка ми бе пожелала да научи повече, отколкото може да й предложи домашният възпитател, ще се вдигне вой до небесата? Също така и сестрите ми не бяха получили възможност да научат повече от онова, което предлагаха странстващите учители, наемани от баща ми да поостанат в имението за малко, тъй като едва успяваше да им плати.
Подбрах внимателно думите си.
— В такъв случай предполагам, че бракът с конт Лаведан и възможността да се измъкнете от консерватизма на семейството ви е бил наистина голям късмет.
Настъпи тягостна тишина, накъсвана само от скърцането на дървото и трополенето на колелетата по уличната настилка.
— Да — отвърна тя равнодушно. — Разбира се.
— Това, което говорите, сър, си е чиста държавна измяна — запени се мъжът.
— Ни най-малко — отвърна чародеят Тенедос. — Изобщо не съм споменавал за отхвърляне на Властта на Десетимата. Те са нашите законни владетели и аз им служих вярно, както би трябвало да знаете. Ако бях по-неуравновесен, можеше да се обидя от думите ви. Но предпочитам да преговорим същината на лекцията ми.
— Нека да се изразя простичко — почна той спокойно. — Колелото се върти. С това всички сме съгласни. То носи промяна, носи нов живот. То диктува на всички нас как трябва да живеем. Ние, нуманцийците, трябва да се научим да се подчиняваме на това. Трябва да се променяме, както се променят годините. Някога сме имали твърд, доблестен крал, или поне така твърдят легендите. Властта на Десетимата е взела трона по време на голяма криза и се е заклела да го държи толкова дълго, колкото е необходимо. Ето за това призовавам аз. Не е ли време Властта на Десетимата да се огледа добре какво представлява, какво са направили и може би сами да чуят звука на въртящото се Колело? Помислете си следното, сър. Не сте ли съгласен, че Властта на Десетимата хаби твърде много време за безполезни заседания?