— Разбира се — отвърна с неохота мъжът.
— Не е ли вярно също така, че им се налага да хабят твърде много време в нескончаеми дебати, преди да вземат някое решение?
— Склонен съм да приема и това.
— Тогава не е ли логично и едва ли противодържавно да си помислим дали тяхното управление не би било по-ефикасно ако, вместо десетима, бяха например петима?
— Но винаги си е било така!
Тук-там из залата се чу смях — публиката беше усетила как Тенедос го подвежда.
— Сега да се върнем на предишния ми въпрос. Защо трябва винаги, неизменно да е така? Нима е държавна измяна да си представим една Власт на Петимата? Разбира се, че не — трябва да е имало моменти, когато болест е намалявала броя им, докато не бъдат избрани нови, но Властта все пак си е изпълнявала задълженията и светът не е свършил, нали? Помислете по-нататък. И по-смело, сър. Какво, ако си представим Власт на Четиримата? Или дори на… Тримата?
— Или дори на Един ли, сър? — настръхна опонентът му.
— Вие предложихте тази идея, приятелю — Тенедос се усмихна доброжелателно. — Хайде тогава да го потърсим този един.
— Кого препоръчвате? — попита някаква жена. — Барту? Скопас? Махал? — при споменаването на последното име се разнесоха вече високи смехове.
— Аз не съм политик, лейди — отвърна Тенедос. — Аз съм магьосник, който иска да стане философ. И тъй, нека да помислим за някой друг, след като говорим за единствен владетел. Да допуснем, че никой от сегашните управници не е подходящ. Да си представим някой нов, със силна кръв. Хайде да поговорим за човек, който идва отвън, човек, който за щастие е обиколил цяла Нуманция, от джунглите на Симабю до горите и полята на Кальо, а не някой, който е прекарал целия си живот в Дара или още по-лошо — в Никиас. Нека да си представим човек, който може с право да се смята за нуманциец, а не просто за никиасец или даранец, или калиец. Да си представим човек, който иска да предложи тази визия на всички граждани на Нуманция, който иска да ги накара да погледнат отвъд тесните си хоризонти и да съзрат величието, лежащо пред тях.
— Уверявам ви, Нуманция наистина е велика — високо продължи Тенедос. — Сега имаме своите проблеми, изключително тежки понякога. Но това е преходно, нещо, което за историята ще се окаже не повече от неприятна отметка. Ако на Нуманция бъде дадена посока, ако бъде задвижена естествената й енергия, тази нация наистина би могла да се окаже най-великата от всички и гордо да засияе в небесата.
— Адски сигурно е, че няма да се отървем от Десетимата — извика някой.
— Моля ви, бъдете внимателен с думите си. Уважавам справедливия ви гняв заради сегашното положение. Но нищо не доказва, че то не може да се промени. Възможно е Властта на Десетимата утре сутринта да хване здраво юздите.
Публиката замърмори презрително.
— Това е ваше мнение — продължи предпазливо Тенедос. — Но нека да се върнем към тази митична Власт на Единия. Представете си човек, който не се бои да вземе трудните решения, човек, който има визия за бъдещето, който може да поведе в челната редица, а не да се огъва и да трепери отзад. Представете си бойното знаме на Нуманция, тръгнало напред… и всички ние вървим напред, в бъдещето, под него!
Погледнах Маран. Очите й блестяха, устните й бяха леко разтворени, цялото й внимание бе приковано в мъжа на подиума. Словата на Тенедос отекваха в нея, стигаха до сърцето й така, както всички проповеди в салона й явно не го бяха постигали.
Самият аз вече бях слушал Тенедос и бях съгласен с много неща, макар че определено не бях убеден, че една Власт на Единия, тоест на крал (той никога не споменаваше публично тази дума, защото стражите на Властта веднага щяха да го арестуват за противодържавна дейност), е единственото решение. Възхищавах се колко предпазливо успява да мине в речите си по самия ръб на измяната, без никога да го прекрачва.
Зачудих се дали не е хвърлил заклинание за убеждаване в залата, но не чувствах никакво неестествено въздействие върху чувствата ми, тъй че той явно държеше аудиторията с красноречие, а не с магия.
— Умар сътвори и се оттегли — каза Тенедос. — След това беше редът на Айрису. Но може би властта му вече е остаряла, може би се е уморил. Нима не е позволено и на боговете да си починат?