Докато се връщахме към казармата, Маран ми разказа за баронесата. Преди време имала доста скандална репутация на жена, която безразборно си сменя любовниците, но богатството й я пазело да я включат в черния списък, въпреки че най-знатните фамилии я канели с голяма неохота на светски събирания. После се омъжила и поведението й се променило коренно. Била изключително вярна на съпруга си, поне доколкото се знаело. Той загинал при корабокрушение преди осем месеца и всички във висшите кръгове в Никиас започнали да следят изкъсо дали Расена ще се върне към предишния стил на живот.
— Но ако съдя по това как говореше — допълни Маран, — изглежда, че изцяло е завладяна от ясновидеца.
— Това е добре — казах аз. — Няма да му е излишно да има дама до себе си. Дано само да разбира що за човек е той — необикновен човек, не като мене например.
— Нима сте такъв, Дамастес? — промълви Маран. — Струва ми се, че наистина се подценявате.
Каретата спря и дръпнах леко прозорчето. Бяхме пред района на дивизиона.
— Благодаря за вечерта, Маран — казах и посегнах да отворя вратата.
Парфюмът й ме обгърна като онази мъгла в далечната Саяна. Лицата ни бяха на педя разстояние.
Отново потънах в езерото на очите й, после тя бавно ги затвори и устните й се разтвориха.
Целунах я леко, само докоснах устата й, после ръката ми прегърна раменете й и тя се притисна в мен, устните ни се впиха, езикът й се плъзна дълбоко в устата ми.
Не помня кога свърши прегръдката, кога слязох от каретата и се върнах в квартирата си.
17.
Чардън Шир
Исках животът ми да тръгне спокойно, за да мога да се справя с този изключително смущаващ развой на нещата. Нямах представа как да постъпя с Маран. Не знаех дали се влюбвам, все още не бях сигурен как може да изглежда това чувство, но съзнавах, че държа на нея повече, отколкото на всяка жена, която помнех.
Знаех, че не бива да я виждам повече. Лягал бях преди с омъжени жени, разбира се, но винаги беше краткотрайно избухване на страстта, само за една нощ, а сега по някакъв начин съзнавах, че в сърцата и на двама ни съвсем не е така. Бях ли подготвен да поема отговорността на една любовна връзка? Знаех, че баща ми щеше да изръмжи и да ми напомни семейния девиз, както и извода от него — че трябва да зачитаме и клетвите на другите. Все пак бях симабюец, а не никиасец, които се славеха с това, че носят патките си винаги готови, като тоягата на водна вещица, готови да ги натикат във всичко, което не бяга достатъчно бързо.
Освен това щеше и да е нелепо. Ако наистина започнехме любовна връзка, рано или късно слухът щеше да стигне до ушите на съпруга й и той можеше да съсипе кариерата ми само с една дума или с бележка до някой от приятелите си в правителството.
Трябваше ми време, за да помисля. Но Сайонджи, за която започвах да вярвам, че наистина се намесва в делата на Нуманция, не изпълни това ми желание.
В деня след речта на Лайш Тенедос домин Леар ни уведоми, че Великото събрание за Пограничните земи ще се свика в Никиас до две седмици. Всъщност Чардън Шир, първият министър на Кальо, вече беше прекосил границата на Дара със свитата си, скоро щяха да пристигнат и други държавни глави. Но тяхната значимост беше второстепенна не само защото представляваха по-малките „държави“-провинции — Дара и Кальо бяха двете най-големи в Нуманция, — но и защото Кальо винаги беше съперник на Дара за истинската власт в кралството. В момента това беше особено вярно, тъй като Чардън Шир бе поел поста първи министър преди пет години и се беше проявил като силен и независим управител, който обръща внимание на Властта на Десетимата само когато го устройва.
На Златните шлемове бе наредено да поддържат пълна готовност за събранието, за да осигурят сигурност и блясък. Две от останалите парадни части на града, Деветнадесети пехотен и Втори тежка кавалерия, също бяха прекратили всякакви отпуски и на всички бе заповядано да стоят в казармите на разположение.
Въпреки това кордонът ни щеше да е много тънък. Гражданите на Никиас се гордеят с това, че нищо не може да ги изненада. Но тази поява на Чардън Шир, първия път, когато благоволяваше да посети столицата, бе изпълнила хората с трепет. Маршрутът му от пристанището до двореца на Властта на Десетимата, където беше настанен, беше описан най-подробно в стенните издания и всеки прозорец по пътя на процесията беше продаден на добрата цена от един сребърник. Улиците в този ден щяха да гъмжат от зяпачи. Никиас се канеше да се отдаде на празнично веселие, щом калиецът стъпи на улиците му.