— Не е интересно как масите се стичат около един човек, за когото се знае, че е силен, въпреки че след година или месец може да се окаже техен враг — отбеляза Тенедос. След което добави, че самият той се надява да се срещне с Чардън Шир. Когато го попитах не означава ли това, че и той е като нас, ме погледна ядосано за миг, след което се изсмя. — Точно за това те харесвам, Дамастес. Винаги ми напомняш, че съм също толкова податлив на страсти и гняв като всеки друг.
Вече бях много зает и до голяма степен бях изтласкал мислите за Маран в най-тайните кътчета на ума си, макар и не съвсем. Няколко пъти изкарах ескадрон Б по задните улици успоредно на маршрута на Чардън Шир — щяхме да действаме като част за бързо реагиране в случай, че възникнеха проблеми. За щастие такива не се очакваха, освен възможните безредици, ако тълпата притиснеше свитата на височайшия гост в ентусиазма си. От градската стража не бяхме получили никаква информация за заговори или че някой възнамерява да посегне на сигурността на калиеца. Но за всеки случай щяхме да разполагаме с Деветнадесети пехотен по маршрута на процесията, а кавалерийските части щяха да стоят встрани в готовност.
По време на срещата също щяха да ни повикат, за да подсилим блясъка на светските събития, подготвени в чест на Чардън Шир и останалите гости, под всякаква форма, от парадна гвардия до почетен ескорт. Чувствах се по-малко войник, отколкото дворцов слуга, а това, че колегите офицери и войниците се радваха на предстоящото, само ми напомни колко различни са Шлемовете от Пиконосците.
Двете най-големи събития щяха да са големият бал с маски, който щеше да се организира скоро след пристигането на Шир, а в нощта след края на конференцията се предвиждаше голям банкет.
В деня преди пристигането на Чардън Шир, докато четках енергично буйния злонравен черен жребец, който службата ме задължаваше да яздя, а Лукан цвилеше ревниво в другия край на конюшнята, един униформен подофицер ми връчи запечатано писмо.
До моя приятел Дамастес.
Двамата със съпруга ми бяхме поканени на Бала с маски във Водния дворец след четири дни. Разбира се, приехме поканата да се запознаем с Чардън Шир. За съжаление, Ернад тази сутрин беше извикан да се оправи с проблемите с факторията ни в Цикогнара и няма да може да се върне поне една седмица.
Мога ли да си позволя натрапничеството и да Ви помоля да ми окажете честта да ме придружите на събитието, стига да не се окаже твърде обременителна задача за Вас?
Трябваше да кажа на пратеника да изчака малко и да надраскам кратка бележка, в която да изкажа съжалението си. Щеше да е не само благоразумно, но така го изискваше дългът.
Вместо това му казах, че ще отговоря след един ден, и преди обяда запитах адютанта, старши капитан Лардиър, дали има възможност да бъда извинен въпросната нощ.
Той ме изгледа сърдито.
— Капитане, ако бяхте новопостъпил легат, можеше да очаквам подобен въпрос. Но от ескадронен командир? Едва ли ще е…
Преди да продължи, му връчих поканата. Поведението му изведнъж се промени.
— Аха. Извинете ме. Разбирам защо се съветвате с мен по този въпрос. Аграмонте и Лаведан определено са важни фамилии и последното, което бихме желали, е да дадем и най-малкия повод за оскърбление. Но все пак трябва да се консултирам с домина.
Тръгна към кабинета на домин Леар и скоро се върна.
— Доминът напълно разбира деликатността на случая и ви дава пълното си одобрение. Би искал само да ви помоли да поднесете поздравленията му на конт Лаведан, когато се видите с него следващия път.
Уверих с равнодушен тон капитан Лардиър, че ще направя точно това, щом се срещнем следващия път с конта. Почувствах се гузен, но само за няколко секунди.
Същата вечер в трапезарията обаче възникна едно усложнение. Капитан Лардиър, както вече бях научил, беше първокласен клюкар, поради което фактът, че си имам приятелка от висшите кръгове, вече се знаеше от колегите ми офицери.
Вече си бях получил обичайното питие преди вечеря, чаша студен лимонов сок с щипка захар, и се канех да седна при легат Петри, който четеше на една от масите, когато избухна смях и чух името си. Погледнах към другия край на трапезарията — там стоеше легат Нексо с група приятели и всички ме гледаха със снобска превзетост.