Обсъдихме и други идеи, но ги отхвърлих като нелепи, скъпи или непрактични. Предполагам, че половината знатно съсловие на Дара беше минало през същите мъки — скъпите шивашки ателиета бяха претъпкани, а каретите с костюмите им задръстваха улиците пред тях.
Накрая се спрях на ролята на скитащ монах, за което беше нужен само един широк оранжев халат, въже на кръста и просешка паничка с кука, която да се окачи на въжето. Добавих и една полумаска, и с това се задоволих.
Маран заслиза по стъпалата към мен и моментално забравих всякакви жалки остроумия за паничката с ориз, която трябва да хапна преди молитва.
Главата й бе покрита със зла муцуна на морско чудовище, освен носа и устните, две широки тъмни лещи скриваха очите й. Отзад имаше дупка, през която косата й падаше свободно.
Маската плавно преливаше в останалото й облекло — блещукаща светлозелена тъкан, която можеше да мине за коприна, но не прилепваше така по тялото й, от глезените до шията. Беше срязана до горната част на бедрото, тъй че при всяка стъпка се показваше копринената кожа.
Загръщаше я толкова плътно, че се виждаше, че не носи нищо отдолу. Видях цицките й под тъканта и кръвта ми кипна. Тя сигурно забеляза реакцията ми, защото видях как зрънцата й се втвърдиха и леко се вдигнаха. Бях благодарен, че торбестият ми халат скрива отзива на тялото ми.
Роклята имаше фина шарка, намекваща за змийски люспи. Облеклото беше магическо, имам предвид — буквално. С всяка стъпка цветовете на роклята се движеха като змийско хлъзгане, извиваха се по раменете и надолу.
Тя спря на няколко стъпки от мен.
— Е?
— Мадам Морската змия е най-прелестното същество на всички океани. Моряците на конт Лаведан имат голям късмет, че истинските морски змии не са толкова обаятелни, иначе много кораби щяха да се носят на дрейф из океаните, след като екипажите им са скочили през борда.
— Благодаря ви, сър — лицето й стана сериозно. — Имам обаче една молба. Тази вечер не желая да чувам името на конта, моя съпруг.
За мен това беше повече от приемливо.
Маран се нацупи.
— Тази негова проклета работа в Цикогнара. Можеше да изпрати някой агент, но реши да се заеме сам. Мисля, че искаше да ме лиши от възможността да отида на този бал. Но изход винаги има, нали?
— Както каза милейди, тази вечер няма да обсъждаме един определен корабовладелец, така че не мога да отговоря.
Засмя се — прелестен сребрист смях.
— Въображението ви ме плаши — промълвих и огледах отново костюма й.
— Всеки може да си го представи. Аз се възхищавам на двамата, които го създадоха. Първо на шивачката, а после на магьосника, който направи заклинанието.
— Ще се съхрани само за вечерта — продължи тя. — След това ще стане само поредната рокля. Не че има значение — бездруго сигурно ще трябва да скъсам шевовете, за да изляза от нея.
Бях чувал израза „зашита в роклята“, но никога не си бях представял колко верен може да е. Не исках и да знам колко е струвала тази рокля — баща ми несъмнено щеше да може да купи семето за посев за целия ни чифлик и пак да му остане доста. Но Аграмонте можеха да си позволят всякаква екстравагантност.
— Да тръгваме ли? — предложих. — Бихте могли да си вземете наметало, въпреки че не бих искал да развалите ефекта на костюма. Все пак ще сме на открито и може да е студено.
— Вече е осигурено, като част от магията — усмихна се тя лукаво. — Освен това, ако ми стане студено, сигурна съм, че под този ваш халат ще се намери място за двама, почитаеми сър.
В онези дни Водният дворец принадлежеше на Властта на Десетимата, макар че се използваше само при официални случаи. Вече познавам всяка негова градина, басейн и стая, тъй като скоро след това стана мой. Но онази вечер стъпвах за първи път в него и зяпнах в благоговение, щом излязохме от каретата на Маран в парадния двор.
Дворецът е разположен на хълм, на около три мили от центъра на Никиас, в парк от сто акра. Близо до него тече един от ръкавите на река Латейн и водата се изпомпва от реката към едно изкуствено езеро над двореца, където се филтрира, докато не стане чиста като планински поток. Оттам се пуска да тече надолу по хълма на повече от сто ручейчета, подхранващи фонтани, разпенва се над малки водопади или пълни езерца, в които плуват разноцветни риби, и отново се влива в Латейн. Други изкуствени езера се затоплят с помощта на вечните запаси от газ на Никиас и се използват за къпане.