Дворецът всъщност представлява поредица от сгради, катерещи се на тераси по хълма; всяка изглежда самостоятелна, но са свързани с мрежа от подземни проходи.
Имаше многобройни открити павилиони, беседки и интимни кътчета; дворецът е идеален за всичко, от тайни любовни срещи до голям бал, на какъвто бяхме дошли.
Бях прав, когато си помислих, че ще присъства цялата висша класа на Никиас — всички бяха там тази вечер и костюмите им бяха зашеметяващи. Най-много гледаха и обсъждаха Маран, но тя сигурно щеше да изпъква дори ако беше облякла моя монашески халат.
Главното събитие ставаше в балната зала на двореца — огромно здание със стъклен купол, което можеше да побере два пъти повече гости. Там имаше един оркестър, а други бяха пръснати наоколо из парковете и градините. С помощта на някаква хитроумна връзка или с магия всички свиреха една и съща мелодия по едно и също време, съгласувани до съвършенство.
В центъра на залата стоеше Чардън Шир и към него се точеше дълга опашка от посрещачи. Някъде по средата забелязах ясновидеца Тенедос и баронесата му. Присъединихме се към тях, след като помолихме за разрешение хората отзад. Двамата с Маран вдигнахме маските си, както бяха направили всички останали. Мистериите щяха да започнат след запознаването с Чардън Шир.
— Какво мислиш за костюма ми, Дамастес? — поинтересува се Тенедос.
— Съвсем като Първия мъж сте, сър — отвърнах. — Но не знаех, че си го представят толкова космат.
— И аз мисля, че шивачът ми е попрекалил — съгласи се Тенедос.
Ако кожите по Тенедос бяха прекалено много, то баронеса Расена го компенсираше в съвсем обратна посока. Нейният костюм започваше като кожена яка около шията, която се къдреше едва над средата на гърдите й и при всяко движение зърната й щръкваха отдолу. Тясна кожена ивица се спускаше от врата по гръбнака, между краката й, през бедрата и отново се свързваше с ивицата отзад. Носеше вълча маска и къси ботушки.
— Според мен костюмиерът вярва, че Първият мъж е бил спуснат в ледения юг, а Първата жена в тропиците, но Лайш не харесва теорията ми.
— Не казах това — намеси се Тенедос. — Казах само, че не знам как са се събрали, ако теорията ти е вярна.
— Каквото е пожелал Умар, това е станало.
— По-скоро Мъжът е щял да се задоволи с първата дружелюбна овца, която му попадне, и изобщо нямаше да се появи Вторият мъж.
Оказах се прав — Расена беше подходяща за ясновидеца. Тази вечер беше много забавен.
Но когато се приближихме до Чардън Шир, веселостта му изчезна и той престана да бъбри. Беше приковал поглед в калиеца. Последвах примера му и оставихме дамите да си говорят.
Чардън Шир беше висок, на ръст почти колкото мен. Беше тънък, с почти мършаво, гладко обръснато лице. Очите му бяха най-светло и стоманено сивите, каквито съм виждал. Беше обкръжен от трима придворни, а четвърти, някакъв дребосък, му прошепваше няколко думи всеки път, щом поредният никиасец пристъпваше да го поздрави. Двама от другите бяха личната му охрана — очите им шареха непрекъснато из залата, въпреки че се усмихваха и дори се засмиваха механично от време на време, според етикета.
Третият ме стъписа. Оказа се Илиас Мейлбранч, калийският емисар в двора на аким Бейбър Фергана, чието присъствие и още по-странно изчезване така и си остана необяснено.
Никой от калийците не носеше костюм с маска и Мейлбранч се обърна и ни видя. Ръката му неволно докосна дръжката на бойния нож в канията на пояса му.
В този момент разбрах, че рано или късно единият от двама ни ще убие другия.
Настъпих леко Тенедос по ботуша, но той гледаше съсредоточено калийския първи министър и не искаше да се разсейва.
Чардън Шир се усмихна и каза нещо на двойката пред Тенедос. Шегата ги накара да се засмеят, те отстъпиха встрани и чародеят застана пред него. Дребният мъж прошепна няколко думи в ухото на Шир. Тенедос постоя за миг неподвижно и се зачудих дали не смята, че Чардън Шир пръв трябва да се поклони. След това кимна леко, не повече, отколкото изискваше вежливостта. Чардън Шир направи същото, без да обръща внимание на Расена.
— Значи — заговори той с лека насмешка, — вие сте чародеят, който смята, че съм такава заплаха. Вече можете да се уверите, че не съм по-различен от всеки друг.