Тя ме придърпа надолу за целувка. Езиците ни запърхаха един в друг, тя простена и устните й отново се впиха в моите.
След това се отдръпна.
— Да, Дамастес. Сега. Бързо. Ела с мен.
Почти се затича към стълбището.
Не забелязах как изглежда спалнята й, освен че леглото беше широко, приканващо и че чаршафите бяха копринени, но също толкова топли като роклята й. Стаята се огряваше само от пламъка на малкия светилник на нощната масичка.
Прегърнахме се отново, после Маран се отдръпна. Пръстите й зашариха зад врата й. Измърмори отчаяно и аз пъхнах пръстите си под роклята й и дръпнах. Шевът се разпра и тя остана гола.
— Сега ти. Хайде. Побързай. Моля те, побързай.
Изхлузих халата презглава и изритах сандалите настрана. Вдигнах я в ръцете си и паднахме в леглото. Ръцете й се плъзнаха по гърба ми, тя стенеше и шепнеше името ми. Краката й се повдигаха над моите и ги галеха. Пръстите ми се плъзнаха надолу по тялото й, по най-меката и нежна кожа, която бях докосвал в живота си, гладко обръсната, и намериха очакващата ме влага.
Бедрата й се разтвориха и тя се надигна към търсещата ми длан. Нямаше колебание, нямаше нужда от дългата прелюдия. Преместих се между краката й.
Докоснах клитора й с главичката на члена си и тялото й потръпна.
— О, богове. О, Дамастес. Моля те. Моля те. Вземи ме. Наеби ме, изчукай ме силно, хайде!
Натиснах, срещнах съпротива, изтръпнах за миг от изненада, после натиснах отново, Маран извика от болка — и се забих в нея.
Останах неподвижен за миг, после краката й се повдигнаха, извиха се около бедрата ми и тя се затласка срещу мен, най-напред бавно, после — все по-силно. Пръстите й се забиха в гърба ми. Телата ни се блъскаха, после спрях и усетих как семето ми изригна, след миг тя извика рязко и тялото й потръпна срещу моето.
Хлиповете й бавно заглъхнаха, тя се отпусна и дъхът й се успокои. Но все още бях втвърден, все още бях в нея, обърнах я странично и започнах да се движа, а тя започна да стене и въртопът ни понесе отново.
— Никога не съм го правила — промълви тя след малко и коленичи над мен. — Трябва да ме научиш.
— Ами… първо… — не хапи. Поне не много силно. Използвай езика си. Да. Мм. Точно така. Сега ме поеми в устата си. Опитай се да ме глътнеш — беше моят ред да застена. — Движи главата си нагоре-надолу.
Светът се беше побрал в устните около мен и се движех, а тя се движеше все по-бързо, задникът ми се надигна от леглото, усещах как косата й гали корема ми, ръцете ми се притискаха в тила й и Джаен отново ме пое в прегръдката си.
Накрая пусна члена ми, надигна се и преглътна.
— Благодаря ти, мой мили Дамастес.
— За какво?
— За вечерята. Вкусна е.
Думите й запалиха отново страстта ми.
Тя стана да отиде до банята и погледнах чаршафа. Беше оцапан, но не само от любовни петна. Имаше малко петно кръв от първото проникване. Зачудих се що за странен брак има, после гузно изтласках тази мисъл от ума си, защото тя се върна и понечи да легне.
— Не — станах и я обърнах с лице към мен. — Легни по гръб. Не, не горе. Бедрата ти да останат на ръба. Сега повдигни краката си, докато петите ти се опрат на леглото.
Докоснах коленете й и те се разтвориха подканящо. Плъзнах ръка между бедрата й и я докоснах — беше още мокра от любов. Членът ми се изправи и се плъзнах в нея.
— Сега пусни стъпалата си на пода.
Тя изсъска, изви гръб и започнах да се движа в нея; ръцете ми галеха гърдите й и разтриваха нежно зърната й.
Така и не ни се доспа. Така и не изгубихме свирепото си желание.
Светът беше коприна, пламъчето на светилника и тялото й, движещо се под мен.
Веднъж, в кратък миг на здравомислие, я попитах:
— Ами слугите? Няма ли някой да се окаже с големи уши?
— Не се безпокой за това — отвърна ми с глас, приглушен от възглавницата. — Не съм глупава, нищо, че нямам опит в прелюбодействието. Постарах се всички да разберат, още когато бяха наети, че заплатата им се плаща от Аграмонте.
— Просто попитах. Е, какво да направя сега, след като няма от какво да се безпокоя?
— Същото, което направи преди малко. Само че този път бавно, много бавно, да влезеш целия в мен. Така ми харесва повече. Искам да те чувствам в утробата си.