От укритието изхвърчаха четирима конници. За миг си помислих — измяна! После видях, че първият е Йонджи. Другите трима не познавах.
Четиримата препуснаха към нас и Мейлбранч застана в гард, но те дръпнаха юздите малко преди да го стъпчат.
Кипнах от гняв. Какво ставаше, по дяволите? После видях, че Йонджи стиска една отрязана глава за косата. Хвърли я в пясъка пред краката на Мейлбранч. До нея тупнаха още две, хвърлени от войниците с него.
От другата страна на поляната към нас подкара в тръс четвърти конник — Карджан.
— Извинете, сър. Но някои заповеди имат предимство пред други.
Видях слънчевата дъга над дърветата, но никой освен мен не обърна внимание. Бях напълно объркан, но после видях лицето на Мейлбранч, потъмняло от гняв… и още нещо.
— Приятелите ви трябва да се научат да си пазят гърба — извика му Йонджи. — Ако бяха в моите планини, нямаше и час да живеят.
— Предупредих ви, сър — подхвърли Карджан.
Вече беше ясно. Това, че изобщо бях очаквал калиецът, човек, отдал се на сенките и тъмните коварства, да прояви някаква доблест, си беше пълна тъпотия. Загриженото му писмо, че трябва да пазим срещата си в тайна, беше чист капан. Познах две от главите — бяха на двамата телохранители на Чардън Шир на бала. Явно главорези, подчинени на Мейлбранч.
Калиецът изруга, вдигна меча си и двама от приятелите на Йонджи насочиха късите лъкове със стрели, изпънати до острието.
— Капитан а̀ Симабю, вие ни казвате кога да го убием — извика Йонджи.
Трябваше да махна с ръка и да го пронижат на място. Това щеше да спаси живота на много хора и да ми спести много скръб. Но не го направих. Дори и сега, когато съм вече много по-стар и по-корав, не мисля, че щях да мога да дам тази заповед.
— Не! Той е мой. Ландграф Мейлбранч, слънцето изгря. Имахме споразумение. Пригответе се, сър.
Мейлбранч се ухили злобно и тръгна към мен.
— Ако ме убие, е ваш — извиках през рамо.
Усмивката му се стегна и той заприлича на озъбен хванат в капан чакал.
Забелязах как подхожда към мен — с меча в обичайната стойка за атака, но ножа го държеше с върха надолу, прилепен до бедрото. Точно както се надявах. Наистина се биеше като кръчмарски побойник.
Малката ми тайна беше в това, че се бях тренирал в бой с меч и кама — много тайна дисциплина. При този стил камата се използва за париране и служи за удар само когато двамата противници си влязат близо, за да се възползваш от откриването или да нанесеш последния удар.
Мейлбранч замахна лъжливо и докато парирах, скочи встрани и ножът му се стрелна напред. Беше много бърз, но точно тази атака очаквах, така че замахнах с камата си към китката му и отново влязохме в гард.
Той се завъртя надясно, опитвайки се да заобиколи гарда ми, и аз се обърнах с него, след това отстъпих встрани и мечът ми замахна към гърлото му. Мейлбранч дръпна главата си назад, но острият връх на оръжието ми перна бузата му и русата му брада почервеня.
Той изпъшка от болка, замахна и едва успях да избегна острието — разпра ризата ми.
Продължи в непрекъсната атака; мечовете ни опряха дръжка в дръжка; парирах ножа му с камата си. Опита се да ме удари с коляно в слабините, но се обърнах, фраснах го в рамото с дръжката на камата и отскочих назад, но не достатъчно бързо, защото ножът му ме перна през ребрата.
Пясъкът между нас се завихри и го блъсна в лицето. Калиецът изрева от болка, олюля се и падна заслепен.
Чух как Карджан извика: „Убий я тая шибана свиня!“ Но не помръднах от мястото си. Усетих някак, че вятърът е изпратен.
Мейлбранч потърка очи, опита се да се изправи и се чу глас:
— Не мърдай, калиецо, и остави оръжията си на земята. Не го ли сториш, ще те убия на място. Подчини ми се, и ще останеш жив.
Гласът, разбира се, беше на ясновидеца Тенедос.
Мейлбранч зяпна и изпълни заповедта. Залази назад и очите му се разшириха от страх.
— Само една е причината да позволя да останеш жив, ландграф Илиас Мейлбранч, и тя е, че не искам да опетня репутацията на капитан а̀ Симабю. Той е не само приятел, но много важен за мен и скоро ще стане също толкова съдбовно важен за всички нуманцийци.
— Повярвай ми, ти и онова псе, твоят господар, ще съжалите, че злодеите ви не можаха да го убият, защото Кальо ще плувне в кръв поради неговите дела в близкото бъдеще, бъдеще, което виждам съвсем ясно — продължи гласът. — Сега стани, остави оръжията си там, където са, иди при коня си и да те няма. Не поглеждай назад, защото иначе жалката ти орис няма да чака и миг повече.