Йонджи напълни чашите ни, докато прелеят върху масата.
— Сега, това го изпий до дъно. Не пиеш както се полага на генерал.
Потреперих и се подчиних.
На другата сутрин съжалих, че Мейлбранч не ме уби. Карджан беше в по-добра форма, но той да върви по дяволите — не му се налагаше да се среща с красива контеса по обед. За щастие, бях се разбрал с адютанта да съм свободен от дежурство, за да изпълня уговорката си с Маран.
Изпих три-четири кани вода, навлякох си спортната униформа и се затътрих към плаца. За четири обиколки повърнах три пъти, отидох в ескадронната къпалня, стоях на пара половин час, след което скочих в най-студения басейн.
Отидох в столовата, уговорих готвачите за кисел плодов сок и три яйца, разбити на омлет с най-лютивите подправки. Ударих отгоре едно котле горещ билков чай и вече имах нищожен шанс да доживея достатъчно, за да мога да се видя с Маран.
Връчих юздите на Лукан на слугата и влязох в ресторанта. Бях решил, че ще е най-добре да се явя облечен в мюфти — униформата на Шлемовете твърде много изпъкваше за случая. Подадох поканата на Маран на портиера и той се поклони.
— На горния етаж, сър. Третата врата. Заповядайте ключа.
Качих се по стълбите. Бях почти сигурен, че никой от гостите на ресторанта не ме е видял. Започнах да подозирам, че репутацията на това заведение се основава на нещо повече от кулинарни умения.
Почуках на вратата и вкарах ключа, а отвътре се чу звънък смях. Влязох.
Стаята не беше голяма, но таванът беше висок. В другия край имаше още една врата. В средата беше поставена маса. Покрай двете стени имаше дивани, широки колкото легла, и до едното на стената беше монтиран рафт, отрупан с бутилки. Килимът под ботушите ми беше мек и толкова дебел, че можеше да послужи за дюшек.
На единия диван, с отворена бутилка вино и купа с лед между тях, седяха Маран и някаква непозната. Щом влязох, двете станаха.
— Аха, това значи е нашият храбър капитан — каза непознатата.
Поклоних се.
— Дамастес — каза Маран. — Това е най-добрата ми приятелка, лейди Амиел Калведон.
Дори за склонния ми към предубеждения поглед лейди Калведон не отстъпваше по чар на Маран. Беше по-висока и макар и по-слаба, имаше по-големи гърди, които изпъкваха от дълбокото деколте на селската копринена риза, стигаща до средата на бедрата й. Имаше съвършени крака на танцьорка. Черната й коса се спускаше до раменете на къдрещи се вълни.
— Амиел се съгласи да ни направи огромна услуга.
— О?
— Аз съм вашата „престилка“ — каза дамата. Гласът й беше зноен. Оглеждаше ме съсредоточено и почти се изчервих, за първи път разбрал как се чувства хубава жена, влязла в стая, пълна с мъже. Имах чувството, че всеки момент ще ме помоли да си смъкна панталоните, ще извади метър и ще премери колко ми е дълга патката.
— Дамастес — продължи тя. — Дамастес Хубавеца, така смятам да ви наричам.
— Много благодаря, лейди.
— Предвид това, което правя за вас, и ужасното накърняване на репутацията ми, което ще ми струва, би трябвало да ме наричате Амиел — вдигна чашата си — аз стоях насред стаята объркан, — пресуши я, наведе се, целуна Маран по устните, после вдигна кожената торба до краката си и отиде до другата врата. — До четири часа ще съм невидима, дечица. Тъй че позабавлявайте се.
И излезе.
Маран се изкикоти. Забелязах, че бутилката с вино е преполовена, а бузките й са леко зачервени. Беше облечена скромно, в плътен клин за езда, широка пола над него и широка блуза. Беше си свалила ботушите и те лежаха на пода, с жакета и шала й до тях.
— Ще ми обясниш ли какво става?
— След като ме целунеш.
Вдигнах я в прегръдката си и устните ни се впиха, езикът й се плъзна около моя. Продължи много дълго.
Най-сетне се отдръпнах и казах задъхано:
— Ако това продължи повече, така и няма да чуя обяснението. Какво е „престилка“? И какво правим с репутацията на лейди… на Амиел?
— Всъщност нищо. Хайде. Свали си жакета, налей си вино и седни. Тук, на дивана. Облегни се и ме остави да ти сваля ботушите.
Подчиних се.
— Но какво ще каже сервитьорът? Предполагам, че ще има сервитьор.
— Когато дръпна това въженце на звънеца, но не преди това. А при сумата, с която съм наела тази стая, можем да правим каквото си поискаме, една дума няма да каже.
— Все пак не ми каза какво е „престилка“.