— Там ли си отраснала?
— Да. Макар че понякога ходех и в някои от другите ни имения.
Отново се удивих и се учудих колко ли хора са били нужни, за да се построи такова чудовище.
— Сигурно е било много интересно. Някакви семейни призраци?
Маран, в една от характерните й внезапни промени в настроението, които бях започнал да се уча да приемам, изведнъж стана сериозна.
— Интересно? Да, това е подходящата дума за учтива компания. Мислех, че е по-скоро ад.
Взря се в картината и повтори:
— Да. По-скоро ад.
Час по-късно довършвахме останките от обяда си в парка зад музея. Бях направил още едно откритие — никой не си и помисля за незаконни връзки в дворци на културата. Тъй че понякога се срещахме в музеи, галерии или на концерти. След като се уверявахме, че никой не ни е проследил, можехме да се усамотим някъде.
Бяхме се любили страстно в каретата й на път за музея и я желаех отново, но чувствах, че моментът не е подходящ за предложения. Тя винаги проявяваше неохота да говори за семейството си, а след думите й в огромното здание зад нас разбрах защо. Но исках да науча повече.
Докато прибирах приборите в кошничката, тя ме погледна изпитателно.
— Нещо се смълча. Сърдит ли си ми?
— Защо да съм ти сърдит?
— Не знам. Може би заради това, което казах?
— За дома ти ли?
Тя кимна.
— Не съм ти сърдит, любов моя. Можеш да правиш каквото желаеш, да изпитваш каквото искаш към семейството си, дори да искаш да ги избиеш. Но ако пожелаеш да ми разкажеш повече, ще те изслушам с удоволствие.
Тя се поколеба, след което започна.
— Всички, изглежда, си въобразяват, че да живееш в замък е едва ли не като вълшебен сън. Но не е. Студен е, а каменните стени ехтят и камините трябва да горят във всички стаи.
— Това си спомням най-много. Студено — сниши глас. — Отвътре и отвън — извърна погледа си от мен, може би се надяваше да я накарам да спре. Но аз мълчах.
— Бях последното дете, а тримата ми братя бяха с много години по-големи от мен. Предполагам, че родителите ми са решили, че са направили достатъчно деца, но никога не ми го споменаха.
— Баща ми… ами, той беше истински Аграмонте. Много строг, много праведен, винаги подбираше изразите си много грижливо, за да не направи неприятно впечатление на околните. Беше мил с мен, но някак отчужден, изнервяше се, щом останех повече време с него, и бързо викаше някоя от гувернантките ми под претекст, че е започнал да ме отегчава. Братята ми бяха, ами — братя. Исках винаги да се мъкна с тях и за известно време, докато бях мъничка, ме търпяха. Но много скоро пораснах, а те си имаха своите интереси и затова правеха всичко възможно да ме отбягват.
— В някои отношения това беше без значение, защото обичаха само да ходят на лов, по търгове и си говореха за реколти, колко некомпетентно е управлението, колко високи са данъците и колко мързеливи са робите — сви рамене. — Типични провинциални господари, с други думи. Когато станах на тринайсет, всичките им приятели се сетиха, че съществувам, и започнаха да се стичат и да се опитват да се пъхнат в гащите ми.
— А майка ти?
— Тя почина — каза кратко Маран. — Три месеца след като се омъжих. Предполагам от щастие, че е успяла да ме уреди с такъв брак.
Запазих мълчание и Маран продължи с неохота:
— Беше дъщеря на друга благородна фамилия, разбира се. Не бяха богати, но не бяха и бедни. Причината дядо ми да поиска да я омъжи за баща ми била, че фамилията им притежавала ивица земя между двете имения. Та това била зестрата, която донесла в брачното ложе.
— Но беше много щастлива, че се е омъжила за Аграмонте. Всъщност беше се превърнала в социалния арбитър на семейството — кои са равни на нас, кои стоят по-долу, кои — по-горе. За нейно щастие последните бяха много малко. Също като баща ми, винаги я интересуваше ролята й в обществото. Когато ухажорите започнаха да ме търсят, тя не ги поздравяваше, преди да е погледнала за имената им в родословните книги, за да се увери, че са достатъчно благородни, за да може да ми бръкнат под полата — направи кисела гримаса. — В провинцията първо се опитват да те изчукат, после, ако не могат да го направят, решават, че трябва да им станеш булка. Тогава те чукат, докато се скапеш с дузина дечица, омръзваш им и започват да си прекарват нощите в слугинските стаи или в града с метреса — замълча и се намръщи.
— Така ли се запозна с любовта?