Маршрутът на Мейлбранч въртеше из улиците, но в крайна сметка водеше към реката. Намирахме се почти до океанското пристанище, най-лошата част на града. Разхлабих сабята в ножницата и очите ми зашариха из сенките.
Мейлбранч сви в една тясна пресечка. Преброих до петнайсет и тръгнах след него.
Виждаше се ясно чак до другия край, до водата. Но от ландграфа нямаше и помен.
Подкарах до другия край и излязох на кея в подножието на хълма, после минах обратно, но калиецът беше изчезнал. Огледах за скрити входове, през които може да мине кон, но не видях нищо. Нищо освен плътни тухлени стени и след тях — тъмната вода.
Като шпионин се бях провалил напълно. Вдигнах очи към изгряващата луна и разочарованието ми се стопи. Все още имах повече от достатъчно време за срещата ми с Маран.
Стисках широко разтворените й крака за глезените, тялото й се извиваше, надигаше се от леглото, усетило силата на напиращата у мен топла лавина. Тя простена, притисна се към мен, пуснах краката й и се отпуснах върху нея, гърдите й се сплескаха под гръдта ми, а петите й се забиха в хълбоците ми, за да проникна все по-дълбоко и по-дълбоко.
Дъхът ми заизлиза на хрипове, тялото й потръпна, веднъж, и още веднъж.
Отворих очи и се вгледах в нейните, широко отворени, зареяни в мен и отвъд мен, мократа й уста бе зяпнала за въздух, главата й бе извита в сладка агония.
— Дамастес. О, богове, Дамастес! — простена тя и бедрата й се разтърсиха. — Аз… аз…
— Кажи го. Кажи го!
— Аз… о, богове, обичам те! Обичам те!
— И аз… и аз те обичам.
Истината бе гола като потните ни тела. Звездите се взривиха с вика на екстаза.
Връщане вече не можеше да има.
— Интересно — отрони замислено Кутулу. — Не знаех тези неща за добрия ни ландграф.
— Е, ще го следиш ли?
— Разбира се. Следя всеки, който според мен… или ясновидец Тенедос… заслужава вниманието ни.
Пробвах с малка шега, колкото да видя дали у този дребен мъж има нещо, което поне малко да напомня за човешки слабости:
— Но какво правиш за удоволствие?
— Ами, това ми е удоволствието — каза Кутулу. Беше си драснал някои бележки върху една жълта картичка. Разхвърляният му кабинет беше пълен с хиляди такива.
— Ще ти съобщя какви ги върши вашият приятел. Стига Тенедос да одобри, разбира се.
Отначало градът изглеждаше както винаги призори, но после, щом го огряха лъчите на слънцето, видях, че е ужасно различен. Всяка сграда, всяка улична плоча и — най-ужасното — всяко дърво отразяваше с ослепителен блясък светлината и осъзнах, че градът се е променил, превърнал се е в чудовищен кристал, където не може да живее нито едно човешко същество.
Но в този миг видях по улиците движение. Бяха пълни с хора, но те също се бяха променили, лъчите на слънцето отскачаха от тях и заслепяваха очите ми.
Всички те — мъже, жени, деца — носеха нещо изпънато в ръцете им, и щом се загледах по-внимателно, видях, че всички носят жълти копринени въжета.
Както аз ги видях, така и те ме видяха.
В този момент езерото в центъра на парка Хайдер закипя и от него се издигна Так!
Забеляза накъде гледат всички, вдигна главата си и ме „видя“. Въздухът запищя, както когато мокър пръст потърка ръба на кристална чаша за вино, но много по-силно и пронизително, и видях как кристалните дървета се разтресоха и самият град затрепери.
Так направи гигантска крачка към мен, после втора, и вдигна ръце.
Събудих се разтреперан. Не сънувам много често, а когато се случи, сънищата почти никога не са неприятни.
Трябваше да запаля светилника, да стана от леглото, да изляза навън и да обикалям по пустия казармен плац близо час, докато се успокоя.
Знаех, че този сън е много повече от сън.
Так беше в Никиас.
И ме беше запомнил.
— Вашият калиец не се държи като дипломат — каза Кутулу. — Има си работа с хора и по места, които не подхождат на уважаващ себе си посланик.
— Поискайте да го отпратят — предложих. — Или още по-добре, да го задържат и да го съдят като предател.
— Но тогава ще го заместят с някой, когото не познаваме, и ще трябва да започна отначало, докато не разкрия новия агент на Чардън Шир. Практиката ни е да го оставим да си върши работите и после да предприемем подходящата акция в подходящия момент — Кутулу се намръщи. — И то, разбира се, при положение, че началниците ми ме послушат, а Властта на Десетимата послуша тях.