Взе някаква убийствена двуостра кама, чиято кания увисна на гърба му зад тила, и тръгнахме да търсим Илиас Мейлбранч.
Този път се бях подготвил за това, че чародеят Тенедос иска да дойде с нас. Кутулу изглеждаше ужасен. Все още не беше запознат с удивителния навик на ясновидеца да води.
— Няма да дойдете — заявих твърдо. — Може да се оправим и без вас, след като смятаме само да поогледаме. Повечето граждани вече ви познават по лице. А Мейлбранч много ще се зарадва да ви срещне в някоя тъмна уличка. Не мислите ли, че Чардън Шир ще го възнагради щедро, ако опъне кожата ви пред огнището му, сър?
— Описа удивително живописна картина, Дамастес — изръмжа Тенедос. — Е, добре. Разбрах. Но можеш ли да ми изтъкнеш поне едно основание да не се опитам да използвам магията си, за да проследя къде ходи калиецът и каква работа има там?
— Так — отвърнах съвсем кратко и раменете на Тенедос неволно се стегнаха, щом си спомни как демонът за малко щеше да се извиси от живачното езеро и да ни спипа и двамата.
— Добре — въздъхна Тенедос. — Както каза веднъж капитан Мелет, „ще остана да поддържам домашното огнище“. Но виж, заклинанието, което да ви опази. Хмм. Това ще ви го дам. Както и нещо за спешен случай.
Напръска ни с някакъв прашец, каза няколко неясни думи и ръцете му направиха странни жестове във въздуха.
— Няма да е добре да воните на магия. Това е едно простичко заклинание, което ще накара вещерския пост да ви пропусне, без да разбере защо. А сега — другата хитрина.
Отиде при един от сандъците си, порови в него и извади красиво резбована кутия, направена сякаш от дърво с различни цветове. Вътре видях съвършено изваяни фигурки на животни — животни, за които не бях и сънувал, че съществуват.
— Дръж — каза той и ми подаде една. Приличаше на костенурка с остри шипове по люспите на черупката и стоеше на четири къси ноктести крачета. Опашката й беше люспест боздуган, а главата — озъбена злобно.
— Какво е това? Модел на някакъв демон ли? — попита Кутулу.
— Никакъв модел не е. Това си е самото същество. Може и демон да е, не знам. Успях да го извлека от друг свят, свих го и го оставих така, в замразено състояние. Мисля, че съм единственият магьосник, измислил заклинания, които могат да правят това. Наричам го, както и другите, които направих, „анимункули“. Досега не им бях намерил приложение, макар че сигурно е възможно да се свие едно куче-пазач, да се носи като талисман на женска гривна и жената да е в пълна безопасност при нападение. Както и това малко същество. В нормално състояние е около десет стъпки дълго, с опашката, а нравът му е като на побесняла стръвница.
— Ако се наложи да го, ъъъ, активираме, сигурни ли сме, че е безопасно? — попита Кутулу.
— Не сте. Няма как. Бягате, все едно че са ви подгонили демони, което може да си е чистата истина. Ще се върне в своя свят след няколко мига — Тенедос се замисли и се усмихна малко смутено. — Я да взема аз да ви снабдя и с едно оръжие срещу вашето „оръжие“. Но първо остави съществото по-настрана, защото ще ви дам водно заклинание.
Извади някакви билки и ги натроши в една стъкленица с вода. Взе от близкия рафт странно резбована тояга, която приличаше малко на плавей, и разбърка сместа. Започна да припява на непонятен език, после думите му станаха разбираеми:
Докато изричаше всичко това, ни пръскаше със сместа. След това каза с нормален глас:
— Това би трябвало да помогне малко. Заклинанието е простичко. Трябва обаче и вие да се потрудите малко. Ако това същество — животно, демон или каквото е там, наистина ви подгони, минете през вода. Всякаква вода ще го спре. Ако заклинанието подейства както трябва, би трябвало да се спасите моментално.
— „Моментално“ ми звучи доста неточно — казах.
— Стига де, и двамата сте здрави. Както казах, бягайте, както не сте бягали никога, и ще се отървете лесно. Почти съм сигурен.
Кутулу го изгледа много скептично. Подозирах, че за първи път си дава сметка, че „героят“ му невинаги успява да изпипа нещата до съвършенство. Хванах го под мишницата.
— Хайде. Това е само начинът му да се увери, че селският тъпак няма да се оплаче, ако любовното биле, което му е пробутал, не действа. Благодаря, чародею.