— Войната ни може да продължи, докато Колелото се задави с труповете на онези, които не следват Так, и вашият като нищо може да се окаже един от тях! — високо продължи той. — Знайте, сър, и не забравяйте, както не бива да забравя и вашият господар, че нашият съюз е само временен и може да бъде разбит само с една дума или от един сън, изпратен от Так, който и в този миг седи на границата на Отвъдното и наблюдава всичко, което казваме и вършим.
Бяхме чули предостатъчно. Върнахме се крадешком в тъмното. Дръпнах лоста, шлюзът се надигна и излязохме под ясното нощно небе.
Двамата с Кутулу не обелихме и дума — този огромен заговор, прострял се от Кальо до Пограничните земи и до самия Никиас, ни беше потресъл. Ясновидецът Тенедос трябваше на всяка цена да разбере какво става и да вземе решение как да се спре този ужас.
Тръгнахме бързо по тясната уличка, все още притеснени, че може да има външни постове. Не можех да повярвам на наглостта на товиетите да проведат такова събрание само с един пазач, но скоро разбрах, че искрено вярват, че нощта е тяхна, и се чувстват удобно под нейния покров. Бяхме стигнали до средата на уличката, когато земята под краката ни се разтърси и чух глух тътен под недрата й. Трус! Но реката си течеше спокойна и нито една от сградите не се поклащаше.
Улицата започна да се преобръща, каменните плочи да се откъртват и да падат, надигна се и запълзя вълна, все едно че някаква огромна, все още невидима къртица ровеше тунела си към нас и се движеше по-бързо от бягащ човек, по-бързо от препускащ в тръс кон!
Побягнахме с всички сили извън пресечката и излязохме на широката улица.
Но тя не беше убежище. Невидимият копач връхлиташе бясно към нас, а после уличните камъни заваляха като дъжд и от земята се надигна тъмна, лъснала от слуз чудовищна фигура.
Демонът, червеят, къртицата, слузестият плужек — каквото беше — нададе пронизителен писък; устата в средата на туловището зейна да ни погълне и от нея като змии изпълзяха дълги пипала.
Товиетите нямаха нужда от охрана.
Так беше поставил слугите си да ги пазят.
19.
Разгром
Демонът връхлетя върху Кутулу. Той се опита да побегне, но се оказа много бавен и едно от пипалата се уви около глезена му. Но вместо да запищи или да изпадне в паника, Кутулу извади отнякъде нож, сряза пипалото и се измъкна.
Стържещият рев се повтори и устата на чудовището се извърна към мен. Хвърлих ножа — съвсем безполезна защита, защото той отскочи от кожата на създанието. Пипалата се залюляха към мен. Превъртях се на земята под тях, измъкнах стъкленото шишенце, изтръгнах тапата със зъби, изплюх се вътре и го хвърлих към демона.
Блесна Ослепителна мълния, последва яростен рев и пленникът на Тенедос изригна в пълния си ръст.
Демонски рев, ръмжене на чудовище, и едва чух уплашените викове на събудилите се из околните къщи. Главата на демона се изпъна напред и захапа съществото, после пазачът на Так изрева от болка — челюстите му бяха пронизани от шиповете, а опашката на чудовището замахна като боздуган и го заудря по слузестите хълбоци. Двата оживели кошмара, заслепени от собствения си гняв, се въртяха и се разкъсваха, забравили за жалките човешки същества.
— Водата! — извиках. Кутулу се надигна замаян. Затичахме обратно по тясната уличка и изскочихме на кея. Капакът на тунела тъкмо се отваряше. Не погледнах да видя кой излиза, а се хвърлих във водата. Гмурнах се, изплувах на повърхността и заплувах бясно навътре.
Чух вик за помощ. Беше Кутулу!
— Не мога да плувам!
Видях махащите безпомощно ръце над тъмната вода, заплувах към него и го хванах. Той се вкопчи в мен, така че го ударих силно с длан по челото да го зашеметя, отскубнах го от себе си, гмурнах се под него и се озовах отзад.