— Достатъчно, приятелю. Разказът ти включва ли още нещо за чудовищата или товиетите?
— Не, сър.
Тенедос кимна и Кутулу послушно си замълча. Чародеят стана и закрачи нервно из стаята.
— Ще се върна при Властта и ще ги уведомя за случилото се. Но не мисля, че нещо ще се промени.
— Какво?! — попитах невярващо.
— Нека да повторя какво заявиха, след като свърших разказа си за онова, което знаем за товиетите. Съгласиха се, че товиетите може би представляват заплаха. Но разполагаме с ефикасна градска стража, която може да се справи с положението. Може би трябва да се обмисли да им дадем малко спешни подкрепления.
Този път изненаданият беше Кутулу.
— Може ли да ви прекъсна, сър? Как може да си мислят такова нещо? Та ние още не сме тикнали в затвора нито един товиет. За какви сили говорят?
— Да изпратят ударни части, които да изловят опасните лица, за които, разбира се, са убедени, че живеят в бордеите на чуждестранните работници. Никой истински никиасец нямало да слуша такива боклуци, така поне заяви доскорошният приятел на Фейръл, Раск. Един съдия да придружава отделенията, за да се издават подходящите заповеди на място за незабавен обиск. Товиетите ще бъдат включени в списъка на забранените организации. Скопас предложи само членството в организацията да бъде достатъчен повод за смъртно наказание. Но след като, изглежда, не носят някакви татуировки, особени униформи или някакви знаци за членство, не е ясно как ще се докаже това. Все едно, мярката не беше обсъдена и се забрави. Явно е прекалено радикална.
— Това са подробностите — приключи той. — Но мой скъпи Кутулу, бъди сигурен, че Властта на Десетимата цени много високо градската стража.
Кутулу беззвучно размърда устни.
— Тук можеш да кажеш каквото си поискаш — подкани го Тенедос. — Дори да граничи с измяната.
— Но това е нищо! Те просто ще си седят и ще чакат заплахата да изчезне! Чардън Шир ще влезе в Никиас и те още ще си приказват. Или всички ще се натръшкаме с копринените клупове, впити в гърлата ни! Тези хора… — дребният мъж се изплю. — Тези хора са тъпаци! Тъпаци и отгоре!
— Това го говоря вече от няколко години — каза Тенедос.
— Какво друго? — попита Кутулу. — А армията? Не чухме подробности за бъдещите планове на товиетите, но доколкото разбирам, кампанията им с убийствата ще се усили. Е, и ние ли просто ще си седим с палци в дирниците?
— На армията е заповядана пълна готовност, макар че Властта на Десетимата не смята за необходимо да се въвежда комендантски час. Публично няма да се споменава нищо по въпроса, така че в стенните прокламации няма да се появи нищо. Но ще се разреши да се пусне слух.
— Някои други дреболии сигурно ще ви развеселят — продължи той. — Назначиха ме на специален пост, „таен съветник на Властта при настоящата тревожна ситуация“. Заповядано ми е да използвам цялата магическа мощ, която притежавам, за да разбера дали зад тази организация се крие чародейство.
— Какво по дяволите си мислят те, че е Так? — възкликнах. — Играчка? Измислица?
— Не съм сигурен, че вярват в съществуването му.
— Вие как реагирахте, сър? — попита Кутулу. Видях колко искрено е ядосан и как се мъчи да го скрие.
— Също като теб. Изтървах си нервите. Извиках, че не ни трябват чародейства, а ред. И отново ми се каза, че стражите можели да се справят с проблема — че в края на краищата, никиасците щели инстинктивно да се подчинят на закона. Нямало повод за паника — Тенедос поклати глава съжалително. — Е, сега разбирате ли защо не съм убеден, че трябва да докладвам за такава дреболия като повсеместен заговор? Това няма да струва и пръднята на един просяк.
— Добре, но ние какво ще правим? — попитах.
Тенедос понечи да каже нещо язвително, но бързо се овладя.
— Първо, трябва да се пазим много внимателно и да се постараем да не се окажем следващите жертви на товиетите. Ако Так ни познава, а той, разбира се, ни познава, ще съобщи това знание на водачите им. Така че допускам, че скоро ще се окажем на първо място в списъците им за убийства. Второ, постарайте се да изведете всички, които са ви близки, на безопасно място. Не знам какво може да е, но бих ви посъветвал да е някъде извън града, или извън Дара — още по-добре.