В този момент някой от властниците изпаднал в паника и повикал войската.
Не беше подходящата реакция. Трябваше да пратят в района отделения стражи, да изолират водачите на малките групи и да ги арестуват. Ако това се окажеше невъзможно, трябваше да изпратят отряди от служители на закона и пред съчетанието от страх и груба сила тълпата може би щеше да се огъне и да се разпръсне още в началния етап.
Но вместо това стражите се оказали разпръснати по един или двама. Някои от тях били нападнати, други побягнали и тълпата овладяла положението.
Армията трябваше да се използва само за да блокира Чичерин, а кварталът да се усмири с помощта на стражите. Въоръжените войници по улиците показват на всеки, на случайните минувачи, както и на разгневените хора, че редът е нарушен и че самата държава се чувства застрашена.
Но някой в някоя правителствена сграда беше прекалил. Дали е било съзнателно, или не — не знам. По-късно се твърдеше, че виновни за събитията били товиетите, в което се съмнявам, но и да е бил намесен някой от удушвачите, по-скоро бих повярвал, че е неизвестното длъжностно лице.
Освен това Златните шлемове не трябваше да се извеждат срещу безредиците по няколко причини. Войнишката им некомпетентност може да се пренебрегне, защото все още никой не го знаеше, докато не се оказа прекалено късно. Но конницата не бива да се изпраща в тесни улици срещу тълпа граждани. Това не само може да предизвика паника и да причини повече смърт и от най-опасния бунт, но освен това е много лесно конят да бъде осакатен или ездачът да бъде смъкнат от седлото. Вместо това трябва да се използват пехотинци или поне да бъдат придадени като подкрепление към конниците, но в нашия случай това не стана.
Напред беше изпратен ескадрон В под командата на капитан Ейбъркорн. Не бяха им дали дори подходящи оръжия, а тръгнаха с високо вдигнати пики и със сабите в ножниците. Челото на колоната се водеше от легат Нексо.
Влязоха в един площад, пълен с озверели никиасци. Половината граждани бяха пияни, а другата — разгневени, и то не без основание, от обърканото поведение на държавниците. Тълпата бавно беше стигнала до обща идея: искаха незабавно да се срещнат с някой от Съвета на Никиас и да му изложат жалбите си. Бяха гладни, бяха окаяни, децата им ходеха в дрипи и беше крайно време градът да им помогне. Всичките им оплаквания си бяха съвсем оправдани.
Площадът имаше само три входа. Един от тях беше барикадиран от тълпата срещу градските стражи, вторият беше много тесен и колоната на легат Нексо блокира последния.
Войникът с най-висок чин от малцината оцелели, един много млад старши пиконосец, докладва, че капитан Ейбъркорн си пробивал път към челото на колоната, когато легат Нексо поел отговорността да заяви, че събирането е незаконно, забранено е от Властта на Десетимата и че на хората на площада се заповядва да се разпръснат моментално, иначе ще се сблъскат с гнева на Златните шлемове. Защо капитан Ейбъркорн не е бил пред бойците си и защо легатът, макар и да беше следващият по ранг офицер, е решил да надвиши правата си, остана неизвестно. Вярвам, че Нексо, нагъл и глупав човек от много заможна фамилия, е бил възмутен от това, че „работните свине“ — селяците — са дръзнали да искат каквото и да било от своите господари, и е бил убеден, че трябва да паднат на колене или поне да застанат чинно встрани от пътя, щом се появят славните Златни шлемове.
Изведнъж първите редици на тълпата поискали да се отстранят от пътя на плътния кавалерийски строй, развикали се и започнали да се бутат назад. Но сред тълпата по-назад се намерили храбреци и към войниците полетели камъни и боклуци.
Тук търпението на легат Нексо се изчерпило и той заповядал на Шлемовете да снишат пиките и да атакуват ходом.
Това беше едва ли не последното ясно описание на станалото, което можеше да предложи старши пиконосецът. Веднага щом Нексо изревал командата си, един камък, който според старшията бил хвърлен с прашка, го улучил под ръба на прословутия златен шлем, премазал лицето му и вероятно го убил на място.
Тълпата закрещяла победоносно. Добре тренирани бойци нямаше да обърнат внимание на загубата на командира си, а щяха автоматично да изпълнят последната му заповед. Но Шлемовете изобщо не бяха тренирани добре и се поколебали.
В този фатален момент ги ударили здраво. Полетели камъни, някои хвърлени с прашка, други с ръка, добре прицелени. По покривите и горните етажи на сградите се появили хора, помъкнали павета, тухли и всякакви тежки предмети, и смъртоносният порой се изсипал, изхвърлял войниците от седлата, а конете им побеснели от страх и ярост.