Стаята беше добре осветена от стъкления куполест таван, а точно под него имаше дълга заседателна маса. В челото й седяха двама генерали: Протогенес и Ричин Търбъри. Заседанието явно щеше да е много важно. Търбъри изпълняваше длъжността командващ Никиаския армейски район, което означаваше, че е втори по значимост в армията ни.
Тенедос се поклони почтително, а аз отдадох чест, след като генералите станаха.
— Ясновидец Тенедос — избоботи гласът на генерал Протогенес, — радвам се, че можахте да отделите време — след това се вторачи в мен. — А това трябва да е капитанът, за когото казахте, че ще имаме голяма полза, ако се запознаем с него, а?
— Радвам се да се запозная и с двама ви — каза простичко генерал Търбъри, седна си и ни измери хладно с очи.
Генерал Протогенес беше не само най-старшият офицер в армията, но и може би най-обичаният. Отвръщаше най-чистосърдечно на тази любов, като винаги намираше време за оплакванията и на най-низшия военен. Тази любов и дълбоката му привързаност към Никиас щяха да се окажат съдбовни за него. Беше едър мъж, само два пръста по-нисък от мен, но много по-тежък. Лицето му беше червендалесто и показваше, че обожава приятния живот и не вижда причина другите да не правят същото.
Беше пример за всички военни с това, че произхождаше от Вакиджър, бедна пустинна провинция, син на пастир, без никакви приятели и с още по-малко пари. Беше се издигал последователно по чиновете, след което бе получил полева командирска длъжност, рядкост за времето си. Протогенес не само беше добър и храбър войник, но имаше и голям късмет. Беше раняван многократно, но никога тежко, но не това го правеше късметлия. Повечето герои остават незабелязани, никой с подходящ ранг не става свидетел на храбростта им. С Протогенес не беше така. Без изобщо да търси слава и привилегии, признанието винаги го спохождаше.
Беше служил във всички провинции на Нуманция, във всякакви дребни сражения и малки войни, от Пограничните земи до войнстващите пирати по Външните острови и до буйстващите диваци в планинските джунгли на Изтока.
Издигането му до върха се бе ускорило, след като се бе запознал с Ричин Търбъри, когато поел командването на един дивизион в Пограничните земи. Протогенес пръв щеше да признае най-чистосърдечно, че не притежава хитрост и такт — след като врагът е открит, заповядваше да надуят тръбите и: вадете сабите и хайде напред в атака, храбри мои момци.
Търбъри беше по-хитър, а и изглеждаше такъв; никога не атакуваше фронтално, никога не поемаше риска да претърпи тежки поражения, след като може да обходи противника във фланг, да маневрира и да върне бойците си живи и здрави. Беше близо на петдесет, двайсетина години по-млад от Протогенес. Беше по-слаб, пооплешивял, с тясно лице и погледът му като че ли можеше да разкрие и най-съкровената ти тайна.
Двамата се бяха оказали идеален екип и бяха завързали здраво приятелство. Когато издигнали Протогенес в командния състав, Търбъри бил повишен за домин и му дали дивизион на границата между Кальо и Дара. Беше си спечелил слава не само с това, че запазил мира между двете провинции, но и защото водил дръзки излази срещу планинските разбойници. Беше добре известно, и офицерите се възхищаваха на това, че като че ли винаги успявал да разбере — и да реагира подходящо — кога тези „разбойници“ са най-обикновени плячкаджии и кога са маскирани бойци от калийската армия, решили да подложат на изпитание армията, към която уж принадлежат, и да намерят слабите й места.
Когато Протогенес бил избран да командва армията, съвсем естествено било да повика при себе си Търбъри.
— Поканихме ви тук — заговори Протогенес, — заради тези проклети неприятности напоследък. За жалост, не можах да присъствам на изслушването за товиетите пред Властта на Десетимата. Приемете искрените ми извинения. Дали ще е възможно накратко да резюмирате разказа си за тях? И може би капитанът ще добави нещо, което сигурно сте пропуснал?
— С най-голямо удоволствие — отвърна Тенедос и заразказва.
Само след няколко мига забелязах, че двамата генерали като че ли не следят много внимателно разказа на Тенедос. Все едно че вече знаеха какво им разказва. Защо бяхме тук тогава? Реших много да внимавам какво говоря.
За уличните прокламации Тенедос можеше да е възвеличил подвизите ни, но този път резюмира много накратко и точно конкретните факти около случилото се в Саяна, както и преди седмица на пристанището. Забелязах, че не спомена Кутулу по име, нарече го само „един старши офицер от стражата“. Приключи и попита дали имам да добавя нещо. Казах, че не, описал е всичко съвсем точно, и затворих уста; чаках да разбера истинската причина за поканата.