— Това ще остави границите ни незащитени — възрази Протогенес.
— Какво значение има един пръст, ръка, крак, ако може да бъде пронизано сърцето? — отвърна разгорещено Тенедос. — Когато сегашното критично положение свърши, дори да стане най-лошото, ще можем да си върнем границите. Но ако Никиас изпадне в хаос… все едно че сте отстъпили онези земи на аким Фергана и другите разбойници. По-лошо няма да стане.
— Още нещо, което трябва да се направи незабавно, макар че може да се окаже прекалено късно — Тенедос се разгорещяваше още повече. — Всички хранителни припаси трябва да се конфискуват и съберат на едно място, където да се охраняват добре. Можем да ударим тълпата в стомаха, ако бъде принудена да се обърне към нас за храна. Трябва да изпратим също така части за събиране на храна и фураж в околните райони и да известим всички градове по течението на реката, че сме готови да заплатим за всякакви хранителни продукти, които докарат, в злато, стига да ги доставят на законните власти. Ако крадливите търговци се опитат да се облагодетелстват, просто ще конфискуваме стоката. Хората, които са с нас, трябва да бъдат хранени. Само така ще стоят твърдо зад нас.
— Строги мерки предлагате, да — каза Търбъри. — Но все пак…
— Сър — прекъсна го Тенедос. — Тези мерки просто трябва да се приложат. Ние служим на Нуманция. Сега е моментът да й служим добре, а не с полумерки или да стоим в пълно бездействие.
Знаеше кога да замълчи и тишината се проточи дълго. Не смеех да помръдна, едва дишах от страх да не разваля настроението, което бе създал.
— Генерале — обърна се Търбъри към началника си, — това, което казва чародеят, изобщо не е нова информация за нас.
— Не е, по дяволите — изсумтя Протогенес. — Но нямаше нужда да звучи толкова ликуващо проклетникът! — говореха си, все едно че двамата с Тенедос ни нямаше в стаята.
— Времената са сурови, както каза той — продължи Търбъри. — Склонен съм да изпълним съветите му. В края на краищата Властта на Десетимата рядко проявява интерес как точно разместваме войските, стига да ги пазим добре.
Протогенес кимна — като огромен мъдър мечок.
— Да. Не обичам мигновените решения. Страх ме е, че често се основават на повика на сърцето. Но чувствам, че магьосникът казва нещо много близо до истината. Генерал Търбъри. Ще изпълним съветите му.
Тенедос се усмихна съвсем леко, но вече си бях създал впечатление за него и долових, че е обзет от искрена радост.
— Освен това — продължи Протогенес — имам чувството, че този оракул, все едно дали използва магическо прозрение, или просто здрав разум, ни дава по-мъдри съвети от всички в командния щаб.
— Магьоснико, искам да се откажете от задълженията си като преподавател в лицея и да минете на пряко подчинение на мен и генерал Търбъри — обърна се той към Тенедос. — Не зная как би могъл да се нарече такъв пост, но ще ви дам всички пълномощия, писмено, да правите каквото намерите за необходимо, и като казвам всичко, имам предвид всичко. Само една услуга, ако обичате: преди да започнете да размествате насам-натам проклетата ми армия, бъдете добър поне да ни уведомявате — изсмя се, но смехът му беше някак сух. — Не знам за какво друго трябва да се разпоредя, но съм убеден, че с времето ще има промени. Е, ще ни служите ли, сър?
Тенедос стана.
— За мен не може да има по-голямо удоволствие или чест, сър, от това да служа на вас… и на цяла Нуманция.
— Добре. Нещо друго трябва ли ви?
— Да — отвърна Тенедос. — Бих искал капитан а̀ Симабю да бъде освободен от дивизиона му и да бъде зачислен при мен.
— Готово. Капитане, имате ли нужда от нещо.
— Не, сър — после помислих. — Всъщност по-скоро да, сър. Не за мен, а за ясновидеца.
Тенедос се намръщи, но аз продължих:
— Сър, служил съм на подчинение на чародея повече от две години и смятам, че е велик човек. Предполагам, че не трябваше да казвам това пред него, защото излиза, че му се натягам. Но е самата истина. Той обаче има един ужасен недостатък. Така и не може да разбере кога е в опасност, а в този момент съм уверен, че е в най-голяма опасност за живота си, толкова голяма, колкото е и за цяла Нуманция.
Не знам откъде ми дойдоха тези думи — общо взето не съм много надарен с речовитост. Но този път потекоха леко.