Първата ми задача беше да се погрижа за пълната сигурност на новата квартира на ясновидеца Тенедос. Сградата се оказа точно такава, каквато я описа Търбъри — четириетажна кръгла кула с ров около нея и неголяма стена. Беше стояла неизползвана много години и първата ми работа беше да се почисти. Като последна служба при Шлемовете възложих тази задача на ескадрона си. Сребърните кентаври завиха недоволно, че ги правят на слугини, когато им раздадох метлите и парцалите и наредих да чистят, докато не лъсне като шлемовете им. Въздържах се да призная, че това е на ръба на войнските им възможности.
Малко съжалих, че толкова кавалерски бях отстъпил легат Йонджи на приятелката на Маран. Той и приятелите му щяха да са ми от голяма полза, но вече бях дал думата си. Като помислих за Амиел, лицето и тялото на Маран изригнаха в ума ми и се отнесох. Но скоро се съвзех и си рекох, дано да си лежи мързеливо и да трупа тен на яхтата на мъжа си. Много идиотски, също така, си пожелах да я кара целомъдрено, а мъжът й да е хванал остро хронично заболяване на интимните части.
Върнах насила мисълта си към задачата с пазенето на Тенедос. Искаше ми се Пиконосците да пристигнат час по-скоро — смятах да ги включа до един в личната охрана на ясновидеца.
Най-доброто, което можех да направя в момента, бе да избирам хора от частите около столицата. Не взимах доброволци по очевидни причини и ги назначавах на караул по случаен принцип. Дори между тях да имаше товиети, а допусках, че има, нямаше да им остане достатъчно време да замислят нападение и тъй като ги размествах в екипите, шансът в един пост да се съберат само конспиратори беше минимален. Освен това всеки ден ги поставях на пост на различни места, а веднъж седмично ги връщах в частите и ги заменях с нови.
За старши подофицери използвах Карджан и другите сержанти, които бях откраднал от Шлемовете. Карджан, въпреки че ми мяташе мрачни погледи от време на време, се доказа като великолепен командир и постепенно започнах все повече да завися от него.
Но всичко това не беше повече от намазването на драскотина с мехлем, докато кръвта на ранения изтича от сто рани. Чудех се какво ще стане и дали някога безредиците в Никиас ще се прекратят окончателно.
Кутулу също беше зачислен към Тенедос и донесе със себе си сандъците с изписаните картончета. Доведе си и помощници.
Не знам какво точно му беше възложил Тенедос, но когато го попитах дали може да ми заеме от хората си, за да учат пазачите ми на тънкото изкуство на сигурността, ми се сопна, че не можел — мятал въдицата за много по-голяма риба.
През това време почти не се виждах с Тенедос. При обиколките му го пазеха много зорко специално подбрани мъже на пряка служба във Военната палата. Не им се доверявах напълно, но нищо не можех да направя, докато не дойдат моите хора и не подбера между тях постоянния му ескорт.
Една нощ Тенедос се върна в кулата и ме посети.
— С голямо удоволствие ще приема чашка бренди — въздъхна уморено. — По дяволите да върви извънредното положение. Има моменти, когато човек трябва да се залъже.
Държах една бутилка точно за такива моменти и му налях. Той отпи.
— Ако изобщо някога си се замислял кои са най-упоритите, егоистични и твърдоглави хора на земята, да знаеш от мен, че са магьосниците.
Отвърнах, че вече го знам много добре, благодаря.
— Чувал ли си за Братството на тружениците?
Не бях. Обясни ми, че били група от най-влиятелните магьосници в Никиас. Не били таен орден, но се чувствали много удобно, че твърде малко хора знаят за съществуването им.
— Възникнали са — продължи Тенедос — като един вид общество за взаимопомощ. Освен това се превърнали в най-влиятелната политическа група в Никиас. От много време се опитвам да ги ухажвам, но е все едно да съблазниш десет храмови девици наведнъж или да подкараш стадо въртоглави овце.
— Може ли да попитам защо?
— Няма да навлизам в подробности, Дамастес, защото идеята ми може да се окаже глупава. Навярно знаеш, че магиката е най-егоистичното от всички изкуства.
Не знаех.
— Един магьосник прави заклинание, за да облагодетелства себе си или, с неохота, някой клиент, срещу което очаква да бъде щедро възнаграден. Колкото по-егоистично е деянието, толкова по-вероятно е заклинанието да свърши работа, поне на мен така ми се струва. Сигурно затова се приказва повече за черна, отколкото за бяла магия. Естествено опитвани са били алтруистични заклинания, които да покрият целия свят с покрова на мира или да прекратят глад и мор, но като че ли рядко хващат. А може би просто на боговете им допада да ни гледат как се гърчим в мизерия. Все едно, хрумна ми нещо по темата и се опитвам да накарам тези кипящи извори на всичкото знание да ми помогнат да го изпробвам. Но засега само приказват и изглежда, не забелязват, че светът около тях е в пламъци.