— Кажи ми една причина да не умреш за убийство, кучи сине!
— Сър… не видяхте какво държеше! Сър, бяха мъжки таковата… ташаци с все кура! — преви се в седлото и повърна, без да обръща внимание на меча ми. Не можех да го убия, но поне казах на Карджан след това да се разправя с него. Може би трябваше да го посека на място. На място.
Казвах на Маран някои неща от видяното при обиколките през деня, но за кастраторката премълчах. Нито една млада жена не бива да знае за такова зло. Само като си го помислих, разбрах колко е глупаво. Никой, на никоя възраст и от никой пол не бива да е обект на онова, което преживяхме в тези дни.
След една седмица градът беше парализиран. Но и това сякаш не стигаше. Сега товиетите излязоха на открито и поеха властта над тълпата.
Вече не палеха собствените си бордеи, а изпращаха нападателни групи в богатите части на Никиас. Складове, намиращи се на мили от гетата, бяха опустошени и подпалени. Нямаше съмнение кой води дрипавата сган — труповете грижливо се оставяха така, че да ги видят патрулите, винаги с жълтото копринено въже около шиите.
Появиха се знаци, надраскани с големи букви по стените и обозначаващи определени квартали като Чичерин. Понякога гласяха:
НЕ НА АРМИЯТА
ОТТУК НАСАМ СТРАЖИТЕ ЩЕ МРАТ
НЕ НА ВЛАСТТА ОТВЪД ТОЗИ ЗНАК
СВОБОДЕН ЧИЧЕРИН
А някой път бяха по-прости — само надраскано жълто усукано въже.
— Твърде интересно — отбеляза Тенедос. — От напредъка на товиетите ще се получи великолепен казус за изследване. Първо хаос, после удряш пряко по врага, после ограничаваш своята територия, където ти ще правиш законите и ще налагаш порядките. Ще продължават натиска върху нас, за да не може Властта на Десетимата да си поеме дъх, камо ли да ме слушат какво се опитвам да им набия в главите. С всеки ден товиетите ще печелят привърженици, защото всички хора се стичат към победителя. Когато решат, че са достатъчно силни, ще тръгнат срещу нас. Забележително.
— Това, което ме озадачава, е кой гениален ум е съставил този план? — продължи той. — Так не е — от никой демон, колкото и да е силен, не може да се очаква, че разбира толкова добре човешките дела. Не вярвам и да е Чардън Шир или неговото лакейче Мейлбранч. Възможно е само да е онова неизвестно същество, което първо е призовало Так да осъществи мечтите му за човечеството. Жалко, че Так го е убил, защото съм убеден, че е станало така, иначе щеше да излезе от дупката си и да се опита да сложи под контрол побеснелия си джин. Искаше ми се да се запозная с този човек. Идеите му са крайно интересни.
Аз по-скоро се надявах Так да се е позабавлявал дълго с господаря си, преди да го пусне на Колелото, а и то да се завърти повечко пъти, преди Айрису да му позволи да се превъплъти в нещо повече от слузест червей.
Хората от знатното съсловие бяха почти толкова обезумели от ужас, колкото тълпата от кръвожадност. Криеха се и бяха готови да заплатят каквото и да е на мъж, който има меч и обещава да им пази живота. Естествено някои от тези мъже, а както чух — имало и жени, бяха мошеници или по-лошо, крадци, решили да използват това доверие като възможност. А сред тях имаше и товиети.
Махал, докато бързал да се прибере при похотливата си млада бил издърпан от каляската и удушен от собствения си телохранител. Коларят на Махал го убил, но Властта на Десетимата вече наброяваше седем.
На никого не остана време да сложи траур за Махал. На следващата сутрин, в часовете преди разсъмване, около казармата на Втора тежка кавалерия, чийто домин бе отказал да ги премести по-близо до двореца, се струпала тълпа. Постовете били премахнати тихо и в казармата нахлули мъже с факли, копия и въжета за душене.
Частта се събудила с писъци, пламъци и смърт. Може би са се спасили един-двама от седемстотинте души на Втори кавалерийски. Но никой от тях не се върна в армията. За по-малко от три часа беше заличен от лицето на земята цял дивизион от армията на Нуманция. Такова нещо не се беше случвало през цялата й славна история, или поне през последните хиляда години, откакто се водеха хроники.
Същия ден по обяд генерал Урсо Протогенес отишъл до все още димящите развалини на казармите на Втори кавалерийски. Отказал ескорт, като заявил, че ще се забави само няколко минути и времето едва ли щяло да стигне за „онези злодеи“ да спретнат засада.
Командващият охраната от петима мъже легат каза, че генерал Протогенес огледал проснатите тела на „великолепните бойци“ и тежки хлипове разтърсили гърдите му. Продължавал да клати невярващо глава, но очите му не можели да намерят утеха.