— Моите хора — чул го да шепне легатът и никой не разбрал за никиасците ли говори, или за войниците си.
Помолил легата да го изчака една минута — искал да влезе в командния кабинет на дивизиона, където пожарът вече бил загаснал. Имало нещо, което се надявал да намери.
След десет минути, след като генералът не се върнал, разтревоженият млад офицер го потърсил.
Генералът явно бил излязъл през задната врата и бил отишъл в града.
Беше поредният, когото никой повече не видя, нито убийците му се явиха да им се благодари, че са помогнали на стареца да получи смъртта, която си търсеше.
До този момент толкова бяхме обръгнали, че следващите смърти почти ни разсмяха. Още един от съветниците във Властта на Десетимата, известен с предпочитанията си към най-брутални партньори в кревата, не могъл да озапти неудържимата си похот. Двамата с хлевоустия шамбелан Олинтос излезли да си потърсят удоволствие за през нощта.
Намериха труповете им проснати пред двореца на Властта на следващата сутрин. Въжетата, които ги бяха удушили, сигурно им бяха дошли като благодеяние, ако се съдеше по жестоките рани по телата им.
Тук вече търпението на Властта се изчерпи. Решиха твърдо да преговарят с тълпата, с товиетите, въпреки че водачите им нито се бяха появили, нито бяха поставили някакви искания.
Спикерът на Властта на Десетимата Барту нареди на петима от най-витиеватите дипломати на Никиас да се заемат с тази съдбоносна мисия. Тенедос ми каза, че го попитал дали не желае да ги придружи, но той му отвърнал, че сигурно се е побъркал.
С пълен ескадрон Шлемове, които всъщност бяха започнали да придобиват облик, смътно наподобяващ на войници, придружих петимата до квартала Чичерин, където бяха избухнали първите безредици и където Властта бе решила по някакви причини, че е ядрото на бунта.
Преговарящите бяха взели вързани за пръти бели знамена. Развяха ги над главите си и навлязоха в бедняшката улица.
Половин час по-късно чух един-единствен вик — вик, който побра цялата болка, която можеше да съществува на този свят.
След това — тишина. Изчакахме още един час, докато покривите не настръхнаха от прашкари и даже стрелци с лъкове, обърнахме конете и препуснахме обратно към кулата.
Генерал Търбъри пое командването на армията и издаде заповед всички войски да се оттеглят в плътен кръг около Двореца на Властта. Щяхме да се браним и оттам да нанасяме ответни удари. С тях дойдоха и стражите, опазили доблестно отдалечените си участъци. На дивизионите бе заповядано да плячкосват всичко по пътя си, тъй че да се огребе до шушка всеки склад.
Докато ескадроните отстъпваха към центъра на града, с тях прииждаха богатите и знатните, всички, които можеха да станат жертви на товиетите или озверялата тълпа. Навсякъде се вдигаха импровизирани лагери.
Сред тях се оказаха Амиел и нейният съпруг Пелсо, все още охранявани вярно от легат Йонджи и тримата му нехранимайковци. Искаше ми се да мога да намеря място за конта и контесата в кулата, но знаех, че няма. Расена също дойде от там, където Тенедос я беше крил, но на нея поне се разреши да остане при ясновидеца.
Отведох Йонджи настрана и му казах, че задълженията му вече са в лоното на армията, отговорностите му са приключили и имам отчаяна нужда от него и приятелите му.
Йонджи ме погледна лукаво.
— А, капитан Дамастес. То хубаво, ама не мога. Помните ли какво ви казах веднъж, колко силно бях впечатлен от вашата доблест и вярност, дори до смърт?
— Помня.
— Значи трябва да спазя клетвата си и да продължа да служа на лорда и лейди Калведон — изглеждаше много благочестив.
— Пък и аз не бих могъл да ти плащам в злато — добавих сухо.
— Така е — отвърна Йонджи и кафявите му зъби лъснаха. — Точно така е.
Отидох при Тенедос и го попитах колко време ни остава според него, за да се подготвим за нападението.
— Не съм сигурен — въздъхна той. — С магиите досега ми вървеше, а заклинанията, които разпростира Так, поизтъняват. Но усещам как се усилват, усещам ги как точат оръжията си. Бих казал, хм, три дни. Пет, най-много.
— И какви са шансовете ни според вас?
— Ами… дай да пресметнем, или да предположим по-скоро, бройките ми не са много точни. Да почнем с най-малките цифри. Около нас имаме четири дивизиона, две хиляди души. Прибавяме хиляда стражи. Още шест или осем хиляди бежанци, да допуснем, макар да се обзалагам, че са два пъти повече. Слагаме правителствените чиновници, дипломатите, кръшкачите, магьосниците… други безполезни типове. А срещу нас — колко? Половин милион? Един?