— Сър, знам, че ще се справя — и така си беше. Не се ли разпореждах напоследък, макар и не пряко, с домини и дивизиони? Може би прозвуча самохвално, но изпитвах прилив на увереност.
— В такъв случай, сър, поемам голямата чест да назнача вас, капитан…
— Дамастес, сър.
— … Дамастес а̀ Симабю, за домин на Седемнадесети Ърейски пиконосци. Е, сър, заемайте се със своя дивизион.
Застанах мирно. Домин льо Балафре се огледа и каза:
— Скапано място за повишение. Никакви оркестри, никакви речи, никакви красавици, които да те разцелуват. Я дръж, момче — отвърза отличителния си пояс и го върза на кръста ми.
И така, на един мръсен кей, пред очите на един магьосник, един генерал и един домин, получих първия си дивизион.
Бях горд… и смирен. Спомнях си за вярата на всички онези мъже, от баща ми до бляскавите учители в лицея, от пиконосците до подофицерите, които ме бяха учили как наистина да служа, и знаех, че трябва да докажа пред паметта им, че си е струвало.
Трябваше да оправдая тази вяра.
Бях решил, че пиконосците ще излязат на другия ден с всички останали и с цената на всичко, дори да се наложеше да ги подкарвам с камшик.
Най-напред намерих дивизионен подофицер Иват, който изглеждаше много гузен — явно помнеше как ме беше подредил заради „фала“ покойният капитан Ланът в Мехул. Казах му, че нямаме време за минали неща. Поисках да се заеме с разтоварването на конете и да са готови за заранта. Отговори ми колебливо, че задачата е почти неизпълнима, но му заявих твърдо, че ако иска да си запази нашивките, трябва да се погрижи заповедта да се изпълни, все едно как. Трябваше да включи целия дивизион, особено хората от ескадрона на Мечката, поддържащата част.
Изпратих хора да потърсят легат Йонджи, легат Петри и ескадронен сержант Карджан.
Наредих ескадронен сержант Биканер да се яви незабавно при мен и го уведомих, че го повишавам в легат. Погледна ме стъписано, но повишението го зарадва. Добре че той поне не беше като Карджан. Наредих му да поеме личния състав на дивизиона и всички да се съберат на сборното място, което посочих на картата, на брега на едно от езерата в парк Хайдер. Казах му да разчисти всички цивилни в района, но да го направи учтиво, защото най-вероятно ще са благородници, колкото и дрипаво да са облечени, и ще се премерят добре в задника му, когато в столицата се върнат редът, нормалните порядки и дребнавата злоба.
След това събрах дивизионните офицери и се представих. Повечето ме помнеха, макар и само като млад легат, който уж беше извършил нещо нечувано, след което е изкупил греха си в Пограничните земи. Обръщението ми беше кратко и простичко. Заявих им, че ще има промени, че някои ще включват неочаквани повишения и че ще се наложи да затаят недоволството си за по-късно, иначе ще съм изключително недоволен и ще приложа извънредните мерки, каквито налагат тези извънредни обстоятелства.
Заявих им, че винаги съм се възхищавал на домин Херстал, което до голяма степен си беше истина, и че се надявам достойно да командвам дивизиона, който той е изградил. Завърших с думите, че ни очакват ужасни дни и че ще им е нужен целият кураж и опит дори само за да оцелеят.
— Но трябва да оцелеете на всяка цена, иначе няма да мога да изпълня задачата си без вас. Водете бойците си колкото може по-добре, винаги препускайте в галоп натам, където изкънти стомана, и няма да видите неодобрение в очите ми.
— И накрая — приключих, — ще се изправите срещу коварен, зъл и двойствен противник. Залагайте на опита на своите бойци. Искам да проявите предпазливостта на елена, хитрината на тигъра, куража на лъва, ловкостта на леопарда и бързината на гепарда, а когато влезете в битка — силата на мечката.
Изгледах ги един по един.
— Е, вървете при хората си и ги водете както сте правили досега!
Малко помпозно може би, особено от устата на двайсет и две годишен, говорещ на по-възрастни мъже, някои вече наближаващи петдесетте, но не толкова лошо като някои насърчителни речи, които бях слушал… или произнасял, като си помислиш. Тъй или инак, офицерите отвърнаха с разпокъсани одобрителни възгласи, преди да се разпръснат. Но знаех, че още не са си съставили мнение за мен и че ще го съставят едва когато се сблъскаме с врага.
Аналогията с животните, на които бяха кръстени ескадроните, ми хареса, затова я повторих пред строения в пълен състав на езерния бряг дивизион. Казах им, че трябва да мислят за мен като за нов в частта, така че нямам нито черни овце, нито фаворити. Всеки получава чиста дъска и нова възможност.