Маран продължаваше да гледа след него, докато той не зави зад ъгъла и не се скри от погледите ни.
— Вече живея сама — въздъхна тя. Не можех да видя лицето й, но знаех, че е с онова странно изражение на кутре, очакващо да бъде наказано.
Помълчах, след което казах предпазливо:
— Не си длъжна… освен ако не го желаеш.
Тя се обърна към мен.
— Дамастес, сигурен ли си в това, което каза? Ако се преместиш тук, всички ще разберат, че ти си причината за срама на съпруга ми. Той знае, че имам любовна връзка — каза ми го, — но не мисля, че знае с кого. Лаведан са влиятелна фамилия и знам, че ще тръгне да ти отмъщава по всякакъв възможен начин, ще се опита да унищожи и теб, и кариерата ти.
Можех да й отговоря разумно, да кажа, че вече съм стигнал до много по-голям чин, отколкото изобщо съм мечтал, и съм предоволен. Можех да й кажа, че след похвалите, с които ме обсипваше тълпата, се съмнявам, че контът, който бе избягал като последен страхливец по време на кризата, би могъл да представлява заплаха за мен. Дори след време най-лошото, което можеше да ми направи, бе да ме понижат до предишния капитански чин и да ме върнат в някой от граничните гарнизони — постоянната ми мечта. Можех да отговоря логично, но вместо това отвърнах:
— Казано по войнишки, ебал съм го в гъза — и него, и коня му.
По устните й пробяга лека усмивка и изчезна.
— Можеш да си създадеш нов, по-опасен враг — продължи тя. — Не знам как семейството ми ще погледне на всичко това — след като се върнах, изпратих в Иригон дълго писмо, без да споменавам теб, разбира се. Не знам дали са го получили и се каня да напиша още едно, тъй като нямам отговор. Сигурна съм, че според тях името Аграмонте е опозорено от поведението ми, и е напълно възможно да се опитат да отмъстят на прелъстителя, който ме е унизил. Готов ли си за това? Длъжна съм да напомня, че Аграмонте са много по-силни, отколкото Лаведан изобщо могат да мечтаят.
Вместо да отговоря, я хванах за ръката и я отведох в другия край на стаята, на края на дебелия килим. Очите ми не се откъсваха от нейните, докато пръстите ми я разсъбличаха, много бавно. Смъкнах и своите дрехи. Целунах я нежно по устните, после се наведох и зацелувах гърдите й. Учестеният й дъх загъделичка врата ми.
Положих я нежно върху килима, коленичих над нея и тя повдигна коленете си и ги разтвори. Целунах клитора й и езикът ми пробяга навътре. Тя потръпна и ръцете й погалиха дългата ми коса, изсипала се върху бедрата й. Продължих нагоре и членът ми бавно се плъзна в нея, сякаш по своя воля. Задвижихме се бавно, и двамата с отворени очи, вълната леко ни надигаше, докато не се разби и не усетих пулсиращата й влага около мен.
— Мисля — промълви тя, след като дъхът ни се успокои, — че това е отговор. Нали?
Беше повече от отговор. Беше начало на договор.
Лежахме отпуснати един до друг.
— Поръчала съм за утре мебелисти и бояджии — каза тя. — Когато приключат, от него няма да останат никакви следи. Искаш ли да предложиш нещо за преобзавеждането?
— Как? Това е твоята къща, не е моя.
— Ако живееш тук, ще е наша, мили.
Целунах я.
— Е, добре. Имам само една молба. Трябва да имаме само една спалня. Нека да е тази, ако искаш. Тук, където танцувахме. Обичам слънцето да гали телата ни.
— Точно на това се надявах — прошепна тя. — Така и не разбрах защо никога не искаше да спи с мен. Да ме прегръща. Не разбрах това и… и някои други неща — потръпна леко и смени темата. — А неговият кабинет? Какво искаш да направя от него?
— Все ми е едно. Направи го детска.
Очите й се разшириха от изненада, после тя се изкикоти:
— Е, сър, наистина сте много припрян.
— Нима? — промърморих и членът ми изведнъж отново се вкочани. Забих й го силно, дълбоко, а тя простена и дланите й се притиснаха в гърба ми. Вдигнах коленете й до гърдите си, отпуснах се тежко върху нея, ръцете ми стиснаха дупето й, блъскахме се един в друг и виковете ни се сляха в последния миг.
Уличните издания можеше да са „некомпетентни“ в отразяването на истинските събития в Нуманция, освен под диктовката на Властта на Десетимата, но бяха много вещи в скандалните неща.
Тъкмо бях преместил Лукан, Рабит и малкото си лични вещи в къщата на Маран… нашата къща, както си напомнях непрекъснато и безуспешно, след като всъщност бях най-бедният и най-младият от всички домини в Нуманция, а в същото време — обитател на голямо имение, което не е мое, и връзката ни беше шумно огласена из целия град. Всички вече ме знаеха като „Дамастес Хубавеца“, „Дамастес Прелъстителя и крадеца на невинни съпруги“, „Дамастес Рогослагача на богаташите“.