Тенедос се поглади замислено по брадичката.
— Изглежда, скъпи Дамастес, че макар да сме завързани за едно Колело колкото живот ни е отреден, току-що се освободихме от друго, Колелото на грижата за ежедневния ни хляб — ухили се и за миг зърнах в очите му блясъка на момчето с името Лайш, преди да реши да си навлече пищния халат на чародей. — Ние сме богати!
И така си беше.
По-късно Тенедос ме предаде в много отношения, но все пак помня този ден. Можеше да си призове златото и да си го задържи за себе си, а аз нямаше и да си помисля, че е длъжен да направи друго.
Но той сам реши да го поделим и това отново ми напомни, че ясновидецът е най-сложният човек, даряван някога с живот от Айрису.
Нищо сравнимо с трибунала не се беше случвало в Никиас, най-малкото — не и в писаната история. За първи път на простолюдието бе предложена възможността да види как говорят и мислят управниците и как се взимат решенията.
Тенедос водеше процеса, все едно че той беше съдията, а не Барту или Властта на Десетимата. С помощта на тайната полиция на Кутулу изкарваше свидетел след свидетел и свидетелите описваха как товиетите бавно са прониквали в Никиас, как се промъквали във всяко съсловие също толкова ловко, колкото техните удушвачи плъзгали жълтото копринено въже около вратовете на жертвите си, как педантично подготвяли въстанието.
С отвращение забелязах, че повечето затворници са в окаяно състояние. Беше повече от очевидно, че следователите на Кутулу не бяха използвали само думи. Никак не ми харесваше, но прилагането на сила е обичайно за ченгетата, което е глупаво, тъй като човек, подложен на изтезания, ще признае всичко, само за да спре болката.
Необичайното беше, че всички бяха изтезавани — богати, както и бедни. Когато изведоха маркиза Фенелон, тя започна с явно наизустени под натиска на мъчителите си признания. И изведнъж проплака:
— Съветник Барту! Няма да повярвате какво ми направиха! Тези стражи, тези свине се държаха с мен като с парцал! Погледнете! — вдигна ръцете си и видях, че ноктите й са изтръгнати. — Как можаха да направят това? Как можаха?!
Барту не отговори, а само извърна глава настрана и двама от стражите я издърпаха от трибуната. Повече не се появи и не знам каква е била съдбата й. А и не разпитвах. Все едно че изобщо не беше съществувала. Беше изменница, вярно, но заслужаваше ли такъв край? Не знам и съм благодарен, че никога не съм сядал на пейката на съдебните заседатели и не съм въздавал правосъдие, освен най-суровите и неумолими закони на войната.
Но изтезаваните не бяха най-разговорливите. Това го доказа брадатият дебел мъж, когото бях видял в скривалището на товиетите, който приличаше на уличен бакалин, но беше главата на цялата организация в Никиас. Казваше се Ги Гарно. Разказа на обвинителите си абсолютно всичко, изреди най-уличаващата информация съвсем доброволно. Признаваше убийство след убийство, при това не само извършвани от други, а и от собствените му ръце, и говореше с какво удоволствие е служил на Так, когато стягал жълтото копринено въже. Разказът му продължи дълго и дори на най-кръвожадните писачи на стенните издания взе да им призлява. За него беше все едно — описваше с еднаква наслада удушаването на новородено бебе и на едва кретаща старица.
Не изглеждаше да е претърпял изтезания и попитах Тенедос защо е толкова отзивчив. Не си ли дава сметка, че така се обрича на сигурна смърт, или му е все едно?
— Никой с пръст не го е докоснал — потвърди Тенедос. — Всъщност килията му е по-луксозна от това жилище, макар че за него е все едно.
— Това ще го видиш и у други, Дамастес — продължи той. — Служил е с такава страст на единствения си господар, че за него не е съществувало нищо друго. Когато унищожих Так, светът за него е рухнал. Потърсил е нещо друго, в което да се вкопчи, и се е спрял на мен. След като имах достатъчно сила да унищожа Так, сега той иска да служи на мен. Най-добрият начин да го направи е като разкаже всичко. Странното е, че наистина може да доживее до дълбока старост. Аз лично ще гласувам да го оставят жив, за да могат бъдещите историци или даже любопитните да се уверяват, че този огромен заговор не е някаква налудничава измислица, а нещо съвсем реално и смъртоносно. Единственият ми проблем е как да отклоня свидетелствата му от врага, който вече не съществува, Так, към онзи, на когото трябва да се противопоставим — Чардън Шир. Също така искам да науча подробности за другите разклонения на товиетите в Нуманция, но той твърди, че нищо не знае, че никой освен Так не го знае.