Но другото е без значение.
Значи щях да стана баща.
Вече се надявах кампанията да се окаже кратка, иначе брачната церемония щеше да е много интересна, с първородното ми чедо поднасящо пръстена.
Тогава нещата тръгнаха зле.
Една сутрин генерал Ричин Търбъри повика всички дивизионни командири и адютантите им на съвещание. Щяхме да атакуваме на следващия ден.
Такъв мащабен ход изискваше много повече подготовка от осемнадесетте часа, които ни бяха дадени.
Не беше провел никакви консултации със своите командири на корпуси и дивизии.
Не беше изпратил разузнавателни патрули на другия бряг за рекогносцировка.
Времетраенето на съвещанието гарантираше, че никой няма да може да пита нищо, освен най-очевидния въпрос, за възражения да не говорим.
Войниците трябваше да са готови за придвижване в полунощ, а самата атака щеше да започне преди разсъмване.
Твърде много време щеше да изтече между сбора и сражението.
Армията нямаше никакъв опит в нощно придвижване, да не говорим за бой.
Всяко крило щеше да атакува фронтално, като прехвърли реката наведнъж.
Не беше направено никакво сондиране, за да се провери дали водата е плитка по целия ни фронт.
Дясното крило трябваше да възвие веднага щом премине на другия бряг и да обездвижи резервите на Чардън Шир на изток, близо до блатото, докато Централното и Лявото крила трябваше да стегнат в клещи главната сила на Чардън Шир.
Нуманцийската армия можеше и да преживее останалите грешки, но последната беше най-тежката:
Какво имаше от другата страна на Ассабските височини?
Канех се да задам точно този въпрос, когато генералът нанесе последния удар с бича.
Кавалерията трябваше да се изтегли в тила на Централното крило и да не взима участие в началния етап на сражението. След като Лявото и Централното крило прекършат главната сила на Чардън Шир — това се приемаше от Търбъри като неоспорима даденост, — щяхме да прехвърлим Имру и да ликвидираме окончателно калийската сган — тъй нареченият последен етап на битката.
Почервенях от гняв и неверие. Може би беше добра идея да се остави здрава ударна сила, готова да използва такава възможност, но цялата кавалерия? Повечето други командири на дивизиони едва знаех по име. Това, че се очакваше да се бием заедно, като екип, без планове, без боен ред, без полеви упражнения, си беше пълен абсурд. Щом генерал Търбъри беше решил да ни използва по този начин, трябваше да ни накара да го отработим в Цикогнара и по време на похода, а не да ни остави да се реем като чучулиги по пътя, без никаква цел. Освен това планът на Търбъри щеше да остави армията без прикриваща конница, без флангово подсигуряване или съгледвачи отпред. Накратко, армията щеше да е съвсем сляпа в атаката си.
Обърнах се към Биканер. Беше зяпнал като мен.
По-нататък генерал Търбъри описа как ще се постъпи с Чардън Шир, след като го пленим, макар да не стана ясно дали някой знае със сигурност, че калиецът е оттатък реката. Накрая завърши с някаква вдъхновяваща фраза как Нуманция този път ще покаже желязото си, силата си като велика държава. Толкова бях ядосан, че не го чух.
Тръгнах право към шатрата на ясновидец Тенедос, която беше близо до щаба на Търбъри. Беше голяма, разделена на две части, едната за кабинет, а другата — за спалня на чародея. От Расена нямаше и помен. Започнах да му разправям какъв идиотизъм съм слушал току-що, но той вдигна ръка да ме прекъсне.
— Забеляза ли, че не присъствах?
Разбира се, че бях забелязал, но като последен тъпак не бях придал важност на това.
— Генералът ме уведоми за намеренията си снощи. Възразих категорично, толкова категорично, колкото можех, но той настоя, че си знае много добре работата, тъй че отказах да почета този фарс с присъствието си. Ще ти кажа две неща, които не трябва да повтаряш пред никого, дори пред адютанта си. Те ще те разгневят още повече, и тъкмо заради тях отказах да участвам в това заседание, защото знам, че ни очаква възможно поражение. Първото е, че наоколо се вихри могъща магия, магия, за каквато не съм чувал досега, нито съм срещал.
— Никой не ми е казвал, че калийците имат велик магьосник на своя страна — казах аз. — Но като се има предвид презрението, с което армията все още се отнася към магията, това не означава нищо. Можете ли да засечете кой прави тези заклинания?