— Точно това е необичайното, защото не засичам определен… подпис може би е подходящата дума, знак, че някой мъж или жена прави заклинанията. Почти се опасявам, че Чардън Шир разполага с магьосник, който е усъвършенствал Велико заклинание, успял е някак да привлече други да работят с него. Но не мога да го повярвам. Достатъчно съм горд, за да мисля, че след като аз не можах да получа нещо от онези майстори магьосници, колкото и нагли глупци да са, от Братството на тружениците, никой друг не би могъл да го постигне с други чародеи.
— Другият проблем какъв е?
— Доведох с мен шепа магьосници и се опитваме да хвърлим търсещи заклинания отвъд реката, след като генерал Търбъри отказа да изпрати съгледвачи от опасения, че ще загубим елемента на изненадата. Всичките ни усилия бяха отблъснати, все едно че бяхме някакви тенекиени мечове, мушкащи в стоманени плочи. Това ме безпокои повече от първото.
— Може ли да се направи нещо?
— Много малко. Вероятно нищо. Пробвай с молитва — и не към Сайонджи. Не е нужно да окуражаваме Носителката на хаоса дори да ни забележи утре. Върни се в дивизиона и много внимавай как ще се сражавате утре. Ако прехвърлите реката, бъди готов за изненада. Ще се опитам още веднъж да проникна през това тъмно було и да видя какво е намислил Чардън Шир.
— Един въпрос, сър. Вие или някой от маговете ви успяхте ли да разберете дали Чардън Шир присъства лично?
— Опитахме се, но срещнахме пречки. Опитах по друг начин — пратих търсещо заклинание отвъд границата, насочено към Полиситара. Не засякох първия министър, но това не е сигурно. Може заклинанието ми да се е провалило или той да е на друго място, или да си е сложил прегради, за да не мога да го открия. Но сякаш усещам присъствието му. Бих се обзаложил, че наистина е отсреща и чака да оглави унищожението ни.
— Сър. С цялото ми уважение към нашия главнокомандващ, но си мислех, че генерал Търбъри все пак има опит; мислех, че се е бил с калийците.
— Има, Дамастес. Но с колко души? Дивизион, най-много два, срещу малки сондажи на една-две техни роти, и двете страни отстъпват, когато се стигне до сериозно кръвопролитие, тъй като никоя не желае да покаже открита враждебност. Опасявам се, че тази лъжица изобщо не е за устата на генерал Търбъри. Може да има и друг проблем: не е необичайно човек да постигне величие, стига да не е последното стъпало на стълбата. Докато генерал Търбъри можеше да се облегне на по-старши, като генерал Протогенес, всичко си беше наред. Но сега е сам и ще бъде съден.
Вече не ядосан, а загрижен, забързах към хората си.
Отделните части трябваше уж да изчакат, докато се стъмни, преди да започнат да се придвижват, и Пиконосците се подчиниха на заповедта. Други — не. Видях как се завихриха прашни облаци, когато разни пехотни части започнаха буквално крадешком да се изнизват напред, за да е по-лесно, прашни облаци, които щяха ясно да се виждат от другия бряг и да предупредят Чардън Шир, че нещо започва.
Най-сетне Пиконосците тръгнаха и ако не беше близо утрешният ден, щеше да е голяма смехория. Губеха се колони, ескадрони нахлуваха в редиците на други дивизиони, хора падаха от конете, налитаха в палатки, препъваха се във фургони, навлизаха в отходни ями… списъкът от гафове бе толкова разнообразен, колкото ругаещите кавалеристи, мотаещи се насам-натам в тъмното.
Но по едно време успяхме да се съберем и да си намерим удобна позиция приблизително там, където трябваше да сме, и зачакахме битката.
Преди разсъмване суматохата започна.
„Битката при река Имру“ много правилно се изучава като най-великолепната, най-безспорната и най-пълната военна катастрофа, известна в историята. Трябваше да свърши с голяма победа — превъзхождахме противника си в съотношение близо две към едно, денят беше тих, тежките облаци не заплашваха с пороен дъжд и двете страни се виждаха идеално.
Повечето сражения, след като се влезе в близък бой, представляват мешавица от кръв и крясъци, в която никой не знае какво става и често победителят не е сигурен, че е спечелил, до следващия ден. При река Имру не беше така. Тъй като ролята ми до самия край бе да седя на място на някакъв хребет и да кипя безпомощно в очакване на величавата възможност, която така и не дойде, мога да опиша точно и сбито целия разгром.
Малко преди разсъмване тръбите засвириха и трите нуманцийски крила настъпиха към реката. Генерал Ерни водеше Лявото крило, генерал Одоакър Дясното, а генерал Търбъри лично командваше Центъра.