Стигнаха до брега в плътен боен строй и газенето започна. Водата при брода се оказа по-дълбока, отколкото някой беше допускал, и мъжете се олюляваха и ревяха, бързото течение ги дърпаше и ги караше да залитат. Генерал Търбъри и старшите му офицери не забелязваха нищо.
В Центъра объркването започна.
Генерал Одоакър, вдясно, бе може би по-нетърпелив от останалите да грабне своя дял от славата, защото се бе придвижил по-бързо от другите.
Така десният ни фланг се оказа оголен.
Трагедията отляво беше пълна. Плитчините не стигаха толкова далече на запад и на няколко крачки от брега дълбочината надвишаваше осем стъпки. Мъжете падаха във водата с главата надолу, махаха безпомощно с ръце, мъчеха се да изплуват с тежката броня и започнаха да се давят. Неумолимият натиск на бойния строй хвърляше други върху тях и скоро водата се превърна в кипнала маса от безпомощни войници.
На отсрещния бряг калийските сили се надигнаха от плитките си укрития и пред тях яздеше един-единствен мъж — Чардън Шир, величествен в сребърната си броня, яхнал дорест жребец; знаменосците му яздеха зад него.
Генерал Търбъри явно не разбра за проблема на Лявото крило и след като видя съвсем ясно пред себе си своя противник, призова за атака и Центърът удари напред, изгази водата и излезе на сухо.
Без дори да дочакат, докато влязат в обхвата на лъковете, калийците започнаха да отстъпват. Търбъри сигурно си помисли, че са изпаднали в паника, като са видели колко решително настъпват нуманцийците срещу тях. Но трябваше да прояви някакво здравомислие, защото отстъпваха в пълен ред, без да нарушават редиците си. Нуманцийският център зарева бойни викове и атакува, засмукан все по-дълбоко в капана, който естествено се оказа точно това, което беше.
Дясното ни крило си имаше малка неприятност, след като реката там, където я прехвърляха, се оказа по-широка от очакваното.
В този момент Чардън Шир нанесе удара си.
Магьосниците му вдигнаха водна стена като внезапен начален прилив и я пратиха надолу към нас от запад. Беше висока не повече от две стъпки, но се оказа повече от достатъчна. Помете хората от Лявото крило и ги повлече надолу.
Удари Дясното крило по средата на коритото и го премаза убийствено, като удар на ковашки чук.
Калийските рогове запищяха и центърът на Чардън Шир се обърна и атакува, стрелците от двата фланга замятаха залпове в струпания Център на нуманцийците.
Генерал Търбъри бе убит още при първия залп и от наблюдателния си пункт видях как нуманцийските знамена западаха. Центърът понесе удара на първата вълна и леко се огъна.
Силите на Чардън Шир сигурно бяха репетирали битката многократно. Айса ми е свидетел, че бяха разполагали с достатъчно време, след като бяха държали тези позиции дни преди закъснялото ни пристигане. Калийското ляво крило се раздели, половината се понесе към нуманцийския Център, другата — през реката по таен брод, на нашия бряг, за да удари по Дясното ни крило.
И тогава последва смъртоносният удар. От позициите си, прикрити с магия, и от Ассабските височини, се изсипа останалата част от армията на Чардън Шир. Бяха предимно кавалерия и лека пехота и се понесоха точно към открития фланг на Централното крило.
Бойното поле се превърна в хаос, всеки се биеше с всеки, сечаха се безразборно, без никаква тактика, без никакъв ред и план, кървава, жестока касапница.
Виждах как падат нуманцийски знамена, виждах малки войнишки ядра, за които знаех, че са наши, да оказват последна съпротива и как изчезват, пометени от вълните на калийците.
Чух как изрева някакъв кавалерийски генерал, не знам на кого, може би на бога на войната, някой да ни пусне да се развихрим.
Но нямаше кой да даде командата.
Генерал Търбъри беше мъртъв. Генерал Одоакър беше мъртъв. Генерал Ерни беше затиснат от падналия си кон и със счупен крак. Други трима генерали бяха загинали в този ден, десетина домини и боговете знаят колко още по-младши офицери.
Нуманцийското Централно крило беше заличено от лицето на земята, Лявото се луташе объркано, а Дясното беше накълцано на кайма. Силите на Чардън Шир се прегрупираха и тръгнаха към реката — несъкрушима сила, връхлитаща да ни унищожи до крак.
Седях на гърба на Лукан, гледах целия този кошмар, най-тежкия въобразим разгром, и нещо в мен се прекърши.
С кавалерията имаше други домини, много по-старши от мен, и двама генерали. Но никой не предприемаше нищо.