— Ще ви приемем с удоволствие — казах искрено. — Служете добре и ще има пари и слава за всички ви.
— Благодаря ви, сър. Може ли да попитам кой сте, сър, стига да не възразявате за тази моя дързост?
— Домин а̀ Симабю, командващ Седемнадесети Ърейски пиконосци.
Чух шепот между редиците — името ми, изглежда, се беше разчуло не само между самотните жени на Никиас.
— А вашето?
— Линърджис, сър. Сирилос Линърджис.
Отдаде чест и хората му продължиха в търбуха на вечно ненаситната армия, за да ги смели и да се превърнат във войници.
Почуках на пилона на шатрата на Тенедос.
— Влез — рече той и открехнах кожената завеса. Ясновидецът седеше до походното си писалище и четеше.
— Сър, може ли да ви отнеме малко време?
— Разбира се. Расена вече хърка и така и няма да разбере, че не съм до нея. Все едно, започна да свиква с късното ми лягане. Хайде. Ей там има кана с чай, и ми донеси бренди. Мисля, че си го заслужих.
— Да, сър. Сър, доведох един, с когото мисля, че трябва да се запознаете — махнах и Мерша Петри влезе, много срамежливо. Представих го.
— Разбирам, че няма да е само светска среща — каза чародеят. — Е, добре. Капитане, вие поне пиете ли, или сте сухар като нашия домин?
— Не пия, сър. И аз съм въздържател. Обещал съм на баща си.
— Богове — простена Тенедос. — Обкръжен съм от пуритани — изглеждаше в много добро настроение и въздъхнах облекчено.
— Сър, причината да дойдем е защото сме в преустройство на армията, а двамата имаме някои идеи.
— Нямат ли всички идеи?
— Не като нашите, сър. Двамата с капитана от дълго време работим по нещата, откакто се запознах с него след връщането ни от Кайт.
— Аха. Поредната група заговорници срещу „Нещата каквито са“. Моите поздравления, макар че, Дамастес, признавам, че донякъде съм изненадан: мислех си, че си човек на делото, а не на думите — погледна Петри. — Говоря на домина на „ти“, защото от доста време служим заедно. Не си мислете, че заради това проявявам повече пренебрежение към думите му.
— Не, сър. Той вече ми го каза — Петри измъкна изпод колана си бележника с идеите ни, които бяхме нахвърляли старателно през последните месеци, и посегна да го връчи на Тенедос, но той махна с ръка.
— Първо ми го кажете. После, ако реша, че това, което казвате, си струва, можем да продължим. И така — с какво се започва при вашата идеална армия?
— Първо, сър, трябва да изоставим обоза. Той само ни забавя, както стана, когато се опитвах да ви догоня в прохода Сулем, или… — млъкнах, защото Тенедос махаше с ръка.
— Не съм глупак, Дамастес, вече се сетих за това. Включил съм го в плановете си. Но как според вас ще се снабдява армията? Носим си ограничени дажби и когато се свършат, спираме на лагер и чакаме возачите на продоволствие да ни настигнат?
— От страната — намеси се Петри. — Качваме интендантите си на фургони, с кавалерия за прикриване, и прибираме каквото ни трябва. От богатите, ако е възможно, но главно от противника.
Тенедос беше леко изненадан.
— Това е интересно. И със сигурност ще намали разходите за война, като ги прехвърли на гърба на врага. Ще спечели горещото одобрение на стиснатите ни управители в Никиас.
— Също така оставяме лагерните… ъъъ… — Петри млъкна и неволно погледна към платнището, закриващо вътрешната част на шатрата, където спеше Расена, защото следващата му дума щеше да е „курви“.
Но Тенедос схвана думите му.
— Никакви жени, никакви перачки, никакви сладкарки, а? Колко дълбоко бихте срязали?
— Никой, който не е войник, не се движи с войската. Точка. Никакви лавкаджии, амбуланти и слуги също. Единственото предназначение на фургоните е за тежко снаряжение и лазарети. И, сър, това означава всички. Няма смисъл да казваме на сержанта, че не може да си хвърли скрина в ротния фургон, щом вижда генерала с карета и любовница.
Тенедос се усмихна.
— Капитане, забелязвам, че чинът ви е спечелен по заслуги, а не с дипломация. Но колко ще ускори движението ни тази промяна?
— Не сме приключили — намесих се аз. — Искаме да качим пехотата на коне, или поне на мулета.
— Богове, това означава най-голямата конюшня в историята — възкликна Тенедос.
— Голяма ще е, но не чак толкова. Аз бих се разпоредил при пехотинците половината да яздят, другите да вървят пеша. И се сменят. След известно време нека да яздят всички. Носим достатъчно зърно, за да не се спират животните да пасат по пътя. Отново, снабдяването идва от вражеските складове, когато ги завземем, не да ги горим до основи, както досега. Всяко муле да носи торба и дисаги, пълни със зоб.