— Не го знаех досега, но благодаря, сър — Отман явно се чувстваше неловко.
— Това е всичко, капитане. Смятам да си поговоря малко с домина. Ще се върна след няколко минути.
— Добре, сър.
Излязохме от щабната шатра. Очаквах… не, надявах се, че Тенедос ще повдигне въпроса за нашия бележник, но той не го направи. Вместо това каза:
— Открих как Чардън Шир успя да ме надхитри със своето заклинание.
— Как, сър? И ако мога да попитам, как открихте това?
— Взех си предвидливо шепа пясък от бойното поле и го използвах, за да видя дали може да помогне в Закона за свързването. Помогна, особено след като напрегнах ума си да си спомня всичко от няколкото минути, които прекарах с Чардън Шир в Никиас, след това пренесох спомена в настоящето и в реалността, като заклинание. Потърсих магията му както в този свят, така и в други, и успях да открия достатъчно, за да съм сигурен какъв метод е приложил, или по-точно — заповядал е да бъде приложен. Той е много по-умен, отколкото допусках, и е успял там, където аз се провалих.
— Успял е да убеди много магьосници да действат заедно?
— Точно така. Неговият майстор магьосник, човек, чието име все още не съм научил, е събрал заклинатели, след това ги е привел в транс, и докато индивидуалните им воли били приспани, им е дал указания да действат заедно. Тъй като заповедите не влизали в противоречие с личните им желания, или не в сериозно противоречие, най-малкото, се получило почти идеално.
— Значи сега изпращате заповед до Никиас и мобилизирате Братството на тружениците? — потръпнах. — Не бих искал да съм на мястото на сержанта, който ще учи точно тях на строева подготовка.
— Не мисля, че ще е необходимо — отвърна Тенедос. — Но наистина смятам да изпратя тайно съобщение до Скопас с подобно предложение и ще му кажа идеята да „изтече“. Това би трябвало да поизплаши ония тлъсти мързеливи нахалници и да ги накара да са по-отзивчиви, ако ми потрябват.
— Не, Дамастес. Това е тяхно заклинание и съм сигурен, че са вградили в него контрамерки. Ще използвам нещо по-различно, нещо по-добро, след като вече знам тайната им — усмихна се и усмивката не беше от най-приятните. — Чардън Шир го чакат няколко малки изненади през следващите няколко месеца.
Но следващата изненада беше за армията — и за мен.
Тенедос отново нареди да се съберат старшите командири на армията. Моята заповед гласеше освен това да доведа със себе си капитан Петри. Разбрах, че трябва да има нещо общо с предложението ни, защото Тенедос не беше от хората, които ще повикат някой долен чин, за да го накълцат публично. Имах и едно реално доказателство, че предложението ни може би ще се приложи: преди два дни, без много фанфари, Расена напусна лагера, за да се върне в Никиас, и я бяха последвали и други някои любовници или жени на старши офицери. Сега щеше да е интересно да се види какво ще стане по-нататък и как щяхме да се превърнем в армия, а не в маскен бал.
Видях, че са дошли и други офицери освен командното ниво. Много се изненадах например, като видях легат Йонджи, за когото Тенедос не беше споменал в заповедта. Той се усмихна и ми махна леко с ръка.
Тенедос излезе от шатрата си и започна без предисловия.
— Както знаете, изграждаме нова армия. Е, моите промени — нашите промени — ще срежат по-надълбоко, отколкото бе очертано в началото. Двама от офицерите ми внесоха интересно предложение, което смятам да внедря и разширя повече, отколкото предложиха те. Ще има промени и в тактиката също така, но първо ще направим организационни промени, за да стане възможен новият ни стил на водене на бойни действия.
Огледа събралите се и се усмихна, щом забеляза домините и генералите да се споглеждат загрижено, уплашени, че този нов аматьор ще срине и малкото основи, останали на окаяната, разбита нуманцийска войска.
— Не се тревожете. Промените не са чак толкова големи, колкото си мислите. Не и на повърхността поне.
След това ги описа с груби щрихи. Най-напред обяви, че възнамерява да качи на животни колкото може повече пехота, и съобщи, че вече е изпратил разпореждания да се реквизират всички мулета, които се намерят, и да се пратят на юг.
След това заяви, че кавалерията ще бъде организирана в отделен клон, почти като самостоятелно крило. Това предизвика изненадани ахкания, но и доволни физиономии от страна на кавалерийските офицери, на които им бе омръзнало да играят ролята на почетна гвардия на началниците си. Кавалерията щяла да получи нова задача, която засега оставала в тайна. Но аз знаех каква е: следващия път, когато тръгнем на бой, щяхме да ударим право по Чардън Шир.