След няколко секунди светлината на кулата замига, отнасяйки на север простичкото си послание:
Ела веднага. Вземи си сватбената рокля.
25.
Любов по време на война
Поклоних се дълбоко над ръката на контеса Аграмонте, а тя приклекна в реверанс и ми прошепна:
— Разрешава се на жениха да целуне невястата.
Нямах нужда от повече подкани. Притиснах я в прегръдката си. Войниците зад мен завикаха одобрително, а от корабчето чух весел смях, но не им обърнах внимание.
Но езикът ми едва се шмугна между устните й, когато тя дръпна рязко главата си назад.
— Помня, че ви казах веднъж, сър, вие наистина се възползвате.
— Нямаш представа какви волности смятам да си позволя.
— Тук? На кея?
— Прав, с ботуши и ще ни свири духов оркестър. Богове, колко ми липсваше!
— И ти на мен, мили Дамастес. Не мога да повярвам, че съдбата е толкова благосклонна към нас и че един толкова велик генерал като теб е готов да вземе за своя невяста една окаяна опетнена жена от провинцията като мен — засмя се и леко се отскубна от ръцете ми. Беше още по-красива, отколкото си я бях представял, дори тук, застанала на разбития дървен кей, прогизнала от пороищата. Беше облечена в тъмночервена кадифена рокля с висок корсаж, очертаваща линиите на тялото й до средата на прасците. Носеше къси, навити надолу ботушки и сиво-зелен лъскав жакет, отиващ на широката й мека шапка.
— Е, би могъл да ми помогнеш с багажа.
Как да й помогна? Имаше нужда от цяла група носачи, които бях довел под формата на ескорт — по четирима души от всеки дивизион, които вече командвах, плюс цяла колона от частта, която винаги бях смятал за „моя“, Ърейските пиконосци, всички в пълна парадна униформа. Благодарение на личното ми семейно божество Танис се бях сетил да докарам и два товарни фургона — и двата скоро бяха натоварени догоре с многобройните куфари и скринове на Маран.
— До следващата пролет ли смяташ да останеш? — учудих се аз.
— Така пътува знатното съсловие, скъпи. Всъщност благородниците в Никиас бяха ужасно скандализирани, че взех само две слугини и проявих дързостта да тръгна на път във вътрешността без пълен персонал — засмя се. — Е, разбираш ли сега в какво се въвличаш? Вече трябва да правим всичко, както е прието.
— Допускам, че част от „приетото“ е да се гордеем много, че сме на път да станем родители.
— Никой не би и помислил да обсъжда такова нещо за една Аграмонте — отвърна тя.
Искаше ми се да я взема в прегръдката си и да усетя бебето, но не можех. Искаше ми се да я заразпитвам, но към нас се приближаваха войници, затова подбрах думите си деликатно.
— Всичко… наред ли е?
— За наследника ли питаш? — каза Маран, явно без да дава и едно грахово зърно какво щял да си помисли някой. — Той е великолепно дете, засега. Не е развалил фигурата ми и рядко ми прилошава, както ме предупреди да очаквам акушерката, до която се допитах.
Наскоро повишеният капитан Биканер, когото домин Петри бе назначил за адютант на Пиконосците, спря при нас и отдаде чест.
— Сър. Готови сме, ако благоволите.
Отвърнах на поздрава и хванах Маран под ръка.
— Впрягът ни чака.
Очите й се ококориха, щом слязохме от кея и видя какво съм докарал.
— Грандиозно е. Но… какво е? Какво е било това?
Докато го приближавахме, й разказах малкото, което бях успял да разбера за историята на возилото. Някъде в далечното минало някакъв висш благородник — или благородничка — посетил малкото градче Ентото и в чест на височайшата особа бяха направили специална каляска, грижливо поддържана през годините. Един от щабните ми легати я беше намерил по време на едно от личните си тършувания из града. Главата на градския съвет на Ентото ми я беше заел с възторг и от деня, в който разбрах, че Маран е тръгнала насам, бях наредил на хората си да я почистят, боядисат и лъснат. Беше огромна, почти колкото нуманцийската каляска за коронации, която бях видял в един музей в Никиас. Но докато онази беше червена, със златна украса, тази беше черна и със сребро. Купето на каляската стоеше върху две четириколесни рами, колелетата бяха по-високи от мен и имаше място за почетна охрана отстрани и на покрива. Бях успял да намеря осем бели бойни коня, които да я теглят — бяха изчеткани толкова фино, че можеше да излязат и на най-бляскавия празничен парад.