— О, Дамастес — прошепна тя. — О, съпруже мой. Вече сме едно.
Изправих се на колене, бавно вкарах с ръка члена си в нея, до края, докато краката й ме обгръщаха, ноктите и задраскаха по килима над главата й, и се задвижихме в ритъма на любовта, забравили за рева на бурята отвън.
— Какво усещаш, след като вече го правим законно? — попитах.
— Знаеш ли — отвърна Маран и видях на мигащите пламъчета на огъня, че лицето й е много сериозно, — никога не съм чувствала, че правим нещо нередно. Само съжалявам, че не те срещнах, когато бях на седемнайсет.
— Какъв шанс щеше да има едно провинциално легатче като мен, колко — двайсетгодишно — да ухажва прелестната девствена дъщеря на една от най-богатите фамилии на Нуманция? Щяха да ме напердашат с камшика и да ме изхвърлят. Такива неща се случват само в романите.
— Не знам — промълви тя. — Не знам.
— Знаеш ли кога се влюбих в теб? — попита Маран. Лежахме един до друг.
— Първия път, когато хванах ръката ти, а ти ме близна по веждите?
— Престани да се държиш похотливо! Беше, когато Ернад… една определена персона, която не бива да се споменава по име, ти каза, че „малката женичка знае как да достави удоволствие“, първия път, когато се срещнахме, и как ти го погледна. Никога не бях виждала такова презрение. Помниш ли?
— Да. Но мислех, че контролирам изражението си по-добре.
— Не, мили мой Дамастес. Боя се, че можеш да бъдеш прочетен като книга, поне от мен. Например мога да ти кажа какво си мислиш точно в този момент.
— Едва ли е толкова трудно — отвърнах. — Можеш и да усетиш какво си мисля.
Вдигнах бедрото й над моето, после се изправих на колене, издърпах краката й над бедрата си и влязох целия в нея. Тя стегна краката си около гърба ми и започна да се движи напред и назад. Плъзнах палеца си надолу, погалих я леко по клитора, гърбът й се изви в дъга, тя простена, после изкрещя силно и тялото й се разтърси.
Усетих как пулсирането ми набъбна, измъкнах се, преместих се над нея, стиснах гърдите й и започнах да търкам члена си между тях, и тогава свърших, изохках и изсипах семето си по тялото й.
Маран се усмихна отдолу, все още задъхана, и започна да разтрива семето ми върху зърната и гърдите си.
— Крем, който ще те запази мой завинаги — промълви и облиза пръста си.
— Как искаш да наречем сина ти?
— Не мислех, че ще е непременно син. Или си посетила друга гледачка и не си ми казала?
— Просто знам, че ще е син.
— Благодаря ти, моя чародейко. Можем да го наречем на твоя баща.
— Не.
— Добре, тогава на моя баща.
— Не можем ли да му дадем ново начало?
— Маран, това не е ли малко… — спрях се. — Е, добре. Да го наречем Лайш. Това, изглежда, носи голям късмет напоследък.
Тя помисли.
— Да. Това е добро име.
Лежеше по корем, загледана в гаснещата жарава на огъня. Трябва да е било малко преди разсъмване. Лежах до нея опрян на лакът и се възхищавах как гладките й черти изпъкват на мигащия пламък.
Тя стана и отиде до банята. Чух как рови там, после се върна и легна отново.
— Мога ли да те помоля нещо?
— Не знаех, че човек е длъжен да отговаря на всички тези въпроси в първата си брачна нощ.
— Не е — тонът й беше някак странен. — Не и ако нямаш късмет.
Намръщих се, засрамен, че неволно съм повел разговора в съвсем неприятна посока.
— Можеш да помолиш всичко и да кажеш всичко — замълчах и прегърнах бедрата й.
— Веднъж, когато бяхме излезли на пикник, ти започна да правиш нещо и аз те спрях. Помниш ли?
Изведнъж си спомних и го казах.
— Дамастес… люби ме отново. Моля те. Направи ми го… по онзи начин.
Смразих се. Чудех се какво да кажа, а тя обърна глава и ме погледна.
— Моля те, скъпи.
В тона й имаше настойчивост. Кимнах. Подаде ми това, което държеше, и видях, че е тубичка с мехлем.
Погалих я по кълбетата, задвижих пръста си между тях и тя трепна.
— Маран — прошепнах. — Не мисля, че е редно. Не искам да те нараня — членът ми се беше отпуснал между бедрата.
— Трябва… и знам, че никога няма да ме нараниш. Моля те. Това е важно.
Започнах да я галя по гърба, после ръката ми се премести между краката й, погали я отдолу, усетих влагата, която бях оставил от правенето на любов. След малко дъхът й се учести и тя започна да стене. Втвърдих се отново. Вдигнах бедрата й и пъхнах отдолу възглавница, след това ги разтворих и коленичих отгоре. Плъзнах го леко в нея.