Веднъж Тенедос каза, че съм най-големият късметлия от всички негови трибуни. Може и да е така, макар вече да не съм сигурен. Може би съм най-нещастният, след като се оказах последният оцелял от онези великолепни кървави дни. Но независимо от днешния ден все пак извадих голям късмет — в дребните неща, както и във великите.
Един такъв случай беше с оръжието, което реших да си взема сутринта, когато ме повикаха в шатрата на генерала-ясновидец. Между стотиците подаръци, които получих на сватбата си, беше и нож, от генерал Йонджи. Не знаех къде бе успял да намери в тази пустош толкова опитен майстор ножар. Но беше красиво оръжие от онданска стомана, дълго малко повече от педя, леко закривено и с много остър връх. Дръжката и извитият нагоре ефес бяха изработени от сребро, ръкохватката представляваше великолепна мозайка от многоцветно дърво. Канията и коланът също бяха от пъстра кожа и сребърна нишка. Закопчах го на кръста, след като излязох от палатката, а меча стегнах на ремъка през рамо.
Духаше студен вятър, но войсковият лагер бе оживял от непрестанните движения на упражняващите се части. Бях само един от многото конници, безименен под сивото наметало, и никой не ми обърна ни най-малко внимание.
Стигнах до шатрата на Тенедос, часовите ме познаха, отдадоха чест и отстъпиха, а аз почуках на пилона.
— Имам писмо за теб — каза Тенедос, щом влязох, и за миг усетих как стомахът ми се сви — нещо се беше случило с Маран. — Донесено е на границата под белия флаг, вчера сутринта. Външният плик беше адресиран до мен, с бележка с молба вътрешният да се предаде на теб — подаде ми го. Беше адресирано така: До симабюеца Дамастес, който се титулува „генерал“.
Отне ми малко време, докато позная почерка, и разбрах, че е Илиас Мейлбранч. Що за дяволи можеше да са накарали калиеца да търси точно мен? Разкъсах го и извадих единствената страница. Хартията беше дебела, тежка и странна на пипане, някак мазна. Разгънах я и започнах да чета:
Моите шпиони ми донесоха, че си успял до такава степен да изхитриш шарлатанина Тенедос, че те е повишил до абсурден ранг, много над това, което е допустимо за дръвник с родословие като твоето. С нетърпение очаквам да те срещна на бойното поле и лично да те унищожа.
Също така разбирам, че наскоро си взел за жена една определена личност, което намирам за още по-смешно, тъй като въпросната кучка беше добре известна в Никиас още преди да се появиш, с това, че се въргаля с всеки неокъпан благородник с по-дълга пишка в града и околностите…
Не можех да чета повече гнусните лъжи на Мейлбранч. Смачках писмото, хвърлих го на пода и понечих да изръмжа мръсна псувня.
Но преди да отворя уста, хартиената топка се вдигна над пода, завъртя се, заиздува се, удължи се, започна да се превръща… и между мен и ясновидеца се появи огромна змия, дълга петнайсет стъпки, с тяло, дебело почти колкото бедрото ми, с капеща от зъбите й жълта слуз, и шатрата се изпълни с ужасен съсък.
Змията нападна и Тенедос се дръпна назад; после влечугото се обърна към мен, с блеснали от гняв жълти очи, и от разтворената му уста блъвна дим.
Мечът се оказа в ръката ми и посякох към чудовището, но той мина през него като през въздух. Ударих отново и главата на змията се стрелна напред, долната челюст се стовари върху ръката ми и мечът отхвърча.
Опашката й изфуча назад, уви се около Тенедос и той изохка от болка. Чух тревожни викове пред шатрата, но стражите щяха да закъснеят много — змията вече се обръщаше за смъртоносния удар и от зъбите й закапа отрова.
Камата се появи в ръката ми и се хвърлих към влечугото, другата ми ръка го стисна точно под главата. Замахнах отново и отново все едно че забих острието във въздуха. Но поне бях успял да разгневя чудовището, защото то остави Тенедос и се обърна към мен. Опитах се да блокирам с предпазителя на ножа, разбрал, че смъртта е само на миг разстояние. Но ударът ми този път намери целта си, заби се в коравия мускул, не във въздуха, и змията изсъска от болка! Отново ударих, без да мога да разбера защо острието не можеше да я порази, докато дръжката, изглежда, й причиняваше смъртна агония.
Съскането се усили, змията се сгърчи, замята се, събори ме на дървения под на шатрата. Чух задавения вик на Тенедос: