Движехме се прекалено бързо за калийците и те изглеждаха стъписани от скоростта ни. Натъквахме се на малки разпръснати части и съпротивата им беше кратка — засада, залп стрели и побягваха.
На няколко пъти обаче храбри селяци се събираха в отряди за защита на домовете си и се биеха яростно, често до последния човек, за да опазят земята и имота си. Куражът им бе достоен за възхищение, но възхищението не означаваше милост.
Понякога в отбраната им помагаше селски или градски магьосник или вещица, но както храбрите фермери не можеха да устоят срещу пехотинците на Йонджи или моята кавалерия, така и намесата на местния маг биваше откривана и хитрините му се обръщаха срещу него с намесата на някой от чародеите на Тенедос.
Пръскаше се мълвата, че е чисто самоубийство да се опълчиш на нуманцийците. Най-добрият начин да останеш жив беше да бягаш или да се предадеш и да сътрудничиш. Нямаше трета възможност.
Беше жестоко, но както казваше Тенедос, „най-добрият, най-чистият начин да се води война е тотално. Започваш я бързо, приключваш също така бързо и ще има по-малко мъртъвци за оплакване и понесени нещастия“.
Нямаше паметни сражения, само дребни схватки, но всеки ден предлагаше на полуобучените ни бойци повече опит и увереност и армията укрепваше.
Образът, който несъмнено възниква в съзнанието за яздещата ни през Кальо армия, е като за храбри конници, с бляскава броня и изчеткани като за парад коне. Но нека да опиша как изглеждаше в действителност един кавалерийски ескадрон.
Включваше около седемдесет конника, тоест много по-малко от сто двадесет и петимата, полагащи се за пълен състав. Конете, макар и хранени добре със зоб, рядко бяха почистени и изчеткани; чуловете им бяха опърпани, а гривите и опашките изкаляни. Сбруите бяха кални и често закърпени как да е. Облеклото на войниците беше дрипаво, мръсно и често — цивилно или от вражески униформи. Понякога се виждаха мръсни окървавени превръзки. Шлемовете не бяха на главите, а окачени на седлата и пълни обикновено с яйца или сушени плодове. От навитите походни одеяла се показваха бутилки вино, от седлата висяха пилета, патици и гъски. Седлата бяха издути от плячкосаните богатства, които можеха да се носят лесно и след това да се разменят за някоя по-лъскава дрънкулка.
Единственото, което блестеше у тези хора, бяха винаги поддържаните им в готовност оръжия — и бдителните им очи. Боговете трябваше да са по-милостиви към всеки, който дръзнеше да се опълчи на моите кавалеристи. Но не бяха.
Мой скъпи Дамастес.
Вчера сутринта нашето дете, а щеше да е момче, почина след преждевременно раждане. Акушерката направи каквото можа, повика най-добрите лекари и магьосници на Никиас.
Съжалявам, че те нямаше тук. Може би ако беше, това нямаше да се случи. Може би тревогата ми за теб навреди на момчето ни.
Сега скърбя сама и плача — за теб, за мен и за него.
Толкова ужасно съжалявам, заклевам ти се, нищо лошо не съм направила, доколкото знам. Може би с нещо съм разгневила боговете. Не знам. Но не мога да се моля. Не мога да моля за прошка.
Светът е пуст за мен.
Пуст за нея, пуст за мен. Не знаех какво да направя. Тенедос трябваше да е чул, защото подкара напред и изрази съчувствието си. Надявам се, че реагирах правилно. Написах отговор: опитах да я утеша, да я уверя, че тези неща се случват, че на детето ни е била спестена болката от живота, че се е върнало бързо на Колелото, където нещата са хубави и леки.
Но не го вярвах.
Искаше ми се да прехвърля задълженията си на някого, да се върна в Никиас и да съм с жена си. Но беше невъзможно.
А и не можех да си позволя тази трагедия да ме засегне. Твърде много други хора зависеха от способността ми да мисля ясно и да действам точно — мъже, които също имаха жени и деца, хиляди.
Дойде някакъв жрец, опита се да ми поднесе съболезнования, видя лицето ми и побърза да се махне.
Излязох от лагера, без да обръщам внимание на виковете на часовите, и се загледах към небесата, където уж трябваше да живеят боговете.
Пожелах им на всички, на всеки един, да бъдат разкъсани от демони, за да изпитат поне част от болката на Маран и моята.
После затворих душата си и се оставих на бойните полета.