Выбрать главу

С началото на Времето на бурите времето стана по-студено и зимните виелици помитаха Кальо, земята нощем замръзваше, а денем мразът се топеше и ставаше на киша.

Вече бяхме на по-малко от седмица път от Полиситара и се чудехме кога ли ще се появи калийската армия, за да се бие.

Накрая стигнахме големия калийски лес. Покриваше целия край на платото и се простираше наляво и надясно като крилете на огромен прилеп. Бяхме в средата на полумесеца, където гората бе изсечена и земята обработена. Оттук трябваше да продължим по пътищата, водещи към калийската столица.

Точно в този полумесец ни чакаше армията на Чардън Шир.

27.

Смърт в леса

Тази битка трябваше да е триумфът на Чардън Шир. Той — или който там беше върховният му пълководец — имаше чудесно око за терена. Силите му държаха вътрешната част на полумесеца, с като че ли непроходим лес от двете страни, който пазеше фланговете му. Беше заел по-високия терен и склонът между нас не предлагаше много прикритие, освен малките групи дървета, ровове, ниви и селцето Дабормида.

Калийците бяха изкопали набързо окопи за отбранителни укрепления. Това не означаваше, че току-що са пристигнали на бойното поле, нито че бяха мързеливи, а че почти със сигурност се канят да изчакат щурма, да ни нанесат колкото може повече поражения и след това да отстъпят в леса.

Картата показваше, че горите са с ширина не повече от три мили в центъра, така че можеха да се изтеглят на чистия терен от другия край и да се престроят. След като нашите сили излезеха в разбъркан строй от гъстия лес, щяха да нанесат контраатака и да ни премажат.

Така разчетох плановете на врага, а Тенедос и другите генерали се съгласиха.

— Само че точно тук Чардън Шир ще срещне поредната изненада — заяви с мрачна усмивка Тенедос. — Ще атакуваме, но не по начина, който очаква. Ето какъв е планът ми.

Пристъпи до масата, на която беше поставена картата, и дръпна покривалото й.

— Ударът ми ще бъде двуостър. Първата атака ще прекърши грижливата им защита и ще ги изтощи, докато втората ще се забие в гърлото им — старшите офицери дълго обмисляха плана му и накрая чух притеснено мърморене. Тенедос го забеляза. — Да не би да казвате, че това е неизпълнимо, господа генерали?

Най-напред погледна мен. Помислих малко и отговорих:

— Мисля, че ще мога. Кавалерията поне ще може да се измъкне, стига да разполагаме с достатъчно часове, гората да не се окаже съвсем непроходима и да ни осигурите някаква отвличаща маневра.

— Добре — каза Тенедос. — А драгуните? Генерал Тайту?

— Невъзможно — отсече командирът им, стар кадрови офицер. — Хората ще изгубят целите си, ще се объркат, шумът ще е голям и калийците ще ни изядат за закуска.

— Мога да ви осигуря безпогрешен ориентир — каза Тенедос.

— Предполагам, че говорите за магия, но на бойното поле никога не може да се разчита на нея. Невъзможно е, въпреки бляновете на младия ми колега. Поредната прибързана идея, сър. Ще изгубим една трета от армията в този опит.

— Благодаря ви за мнението, генерале — отвърна с много твърд тон Тенедос. — Е, ще изпълните ли все пак заповедите ми?

Последва дълго мълчание, след което побелелият ветеран поклати глава.

— Не, сър. Не мога. Схемата ви е обречена. Не мога да рискувам живота на драгуните си в толкова безумен план.

Отговорът можеше да е само един.

— Благодаря ви за откровеността, генерал Тайту — каза Тенедос. — Освободен сте. Искам до един час да предадете командването на заместника ви, когото ще посоча лично — обърна се към останалите. — Това беше неочаквано, затова съм длъжен да ви помоля да излезете за малко отвън. Генерал а̀ Симабю, бихте ли останали?

Останах. След като платнището на входа се смъкна след последния командир, желязната сдържаност на Тенедос рухна.

— Кучи син! — изруга той. — За какво си въобразяват, че служи една армия, освен да се бие? Заклевам се пред Сайонджи, ще отстраня всеки генерал, ако откаже да се бие тогава и както аз му кажа, ще повиша редници и лично ще ги поведа в битката!

Запазих мълчание. Тенедос се успокои.

— Е, Дамастес? Кой поема драгуните? Бих ги дал на Линърджис, но за него съм избрал вече достатъчно трудна задача. Ако оцелее, ще си получи генералския пояс.