Тръгнах да го посрещна, но спрях доста зад обхвата на меч, въпреки че нито Вълка, нито хората му изглеждаха въоръжени. Стрелците ми бяха изпънали лъковете си.
Вълка коленичи, протегна стрелата и захленчи:
— О, магьоснико, прости греховете ми. Не знаех какъв могъщ чародей съм оскърбил и се заклевам във всички богове, че нивга повече не ще го оскърбя. Вземи жената — заклевам се, че не съм я докосвал. Ето го и златото ми — докато го казваше, хората му отвориха сандъчетата. — Всичко вземи, вземи това, което смяташ, че ще отплати стореното, но ми остави живота.
— Оставям ти живота, о, Вълко — отвърнах тържествено. — И съм доволен, че се вслуша в предупреждението ми, което ти предложих тъй щедро. Ала да знаеш, тази стрела ще я задържа. И само да чуя, че си преминал границата и вредиш на невинните люде, ще я хвърля и тя ще те издири и ще те убие, където и да си.
— Кълна се, кълна се, че ще зачитам закона — помисли за миг и ме изгледа накриво. — Поне в Ърей.
— Какво правиш по други земи не ме интересува — отговорих, уплашен да не прекаля с късмета си. Вълкът никога не става овца.
Заповядах на хората си да пристъпят и да отведат Тигриня при конете. Изглеждаше сърдита и се задърпа. Изглежда, Вълка беше прав: нямаше вид на жертва на насилие или друга диващина.
Погледнах в ковчежетата и разбрах колко нищожна е плячката на един жалък бандит от бедни селяци. Имаше само десетина жълтици, три пъти повече сребърници и горе-долу толкова медни монети. Останалите ковчежета бяха пълни с месингови накити, мъниста и камъчета, които според мен бяха от цветно стъкло.
Прибрах златото и среброто и размахах пръст на Вълка да не греши повече. С поклони и ситнене заднешком, главатарят се оттегли към укреплението си и оттогава нито съм го виждал, нито съм чувал да безчинства в Ърей.
Подкарахме обратно към селото на Тигриня, забавени от добитъка. Чувствах се доволен от себе си: не само че бях изпълнил задачата с лекота, но го направихме, без да пролеем и една капка кръв в колоната ми. Кръвта, разбира се, е естественият изход при всяка война, но колкото по-малко пролееш, толкова по-велик командир си. Иронията бе в това, че винаги се опитвах да следвам това предписание, а все се оказвах под командата на най-кръвожадните водачи в историята.
Същата нощ, след като вдигнахме стана си от другата страна на границата с намерението да се върнем в селото на другата заран, чух боричкане откъм грубата шатра, която бяхме спретнали за младата жена. След малко ескадронен подофицер Биканер дойде при мен. Едва сдържаше смеха си. Попитах го какво е станало и той обясни.
Изглежда, Тигриня била страшно ядосана. Тъкмо я споходило единственото приключение в живота й — да се измъкне от това, което според Биканер нарекла „проклетото от боговете селце, в което трябва да изгния“, и то в ръцете на такъв романтичен бунтовник, и изведнъж се пръкваме ние, само за да провалим мечтите й.
— Но е хитруша, легате, предложила чаровете си на един от хората ми, ако я откара до Ренан. Прокле го, както и мене, доста красноречиво, като й казахме, че не може да стане. Какво ще заложите, сър, че до месец няма да я видим в Гнилите бардаци с другите курветини?
Такива бяха житейските реалности по границата.
Върнахме нацупената Тигриня на баща й, дадохме парите, прибрани от Вълка, на селския старейшина, който като че ли остана много доволен — предполагам, че жените на убитите мъже са се зарадвали, че изобщо са получили нещо — и поехме към гарнизона. Домин Херстал кимна одобрително и много сухо призна, че проявявам признаци, че усвоявам службата. Дивизионният адютант капитан Ланът ме почерпи същата вечер с чаша вино в офицерската столова и аз с най-голямо удоволствие я пресуших до капка.
Животът ми със Седемнадесети пиконосци започваше.
Само месец след това вкарах пет гола на рьол и изглежда, свърши.
7.
Саяна
Саяна е стар и зъл град.
Според легендата градът бил построен за една нощ от орда демони под властта на един могъщ вещер, който по този начин успял да протегне зловещите си нокти над цялата област и да я стегне в своята злокобна алчност и жажда за кръв. Може и да е вярно, но както вече се бях научил, демоните можеха да взимат уроци от Планинските воини.
Докато яздехме към Саяна, ясновидецът Тенедос ми разказа накратко за миналото й и надълго и широко обясни какво трябва да ме интересува, за да представя по най-уместния начин интересите на Нуманция.