— Може и ще го сторя — каза магьосникът и махна с ръка. Петдесет копия моментално се снишиха и видях как някои от мъжете се озъбиха в зла усмивка. — Голяма вяра имате в самообладанието им, след като някои от тях са обявили смъртна вражда към цяла Нуманция.
— Вяра не ми е нужна — безгрижно отвърна Тенедос. — Дошъл съм като гост, а не е ли белег на чест, човек, който е дошъл при вас като поканен гост, да не изпитва страх? Или не е вярно това, което съм слушал за Планинските воини?
И без да дочака отговор, смуши коня си и започна да докосва с ръце всяко от снишените копия. Забелязах, че стиска нещо в ръката си, но я държеше с дланта надолу, тъй че не можах да видя какво е. Устните му леко помръдваха в безмълвно заклинание, докато докосваше остриетата.
Ръцете му бяха докоснали едва три или четири от дългите копия, когато последваха изненадани викове. Остриетата на копията, които допреди миг блестяха със стоманата на смъртта, сега грееха със златото на богатството.
Дисциплината на почетната гвардия — доколкото бе имало такава — рухна и всички го обкръжиха в безредна тълпа, за да се домогнат до златния допир.
Лицето на Иршад помръкна, но той все пак се овладя.
— Големи са даровете ви и несъмнено сте ясновидец-чудотворец, на когото малцина могат да бъдат равни в тази земя. Хората ми ви благодарят. Мога само да се надявам, че ще проявите подобаваща щедрост и към един велик като Планинската звезда човек, какъвто е моят господар.
Тенедос отговори едва след като бе дарен и последният копиеносец и след като се върна до мен. Докато пъхаше ръката си под халата, в нея блесна злато. Извади я празна.
— Наистина съм донесъл големи дарове на аким Фергана. Но те не са от злато и сребро, защото знам, че един мъдър човек ще оцени дрънкулката според стойността й, ни повече, ни по-малко. Един толкова благороден мъж може само да се почувства унизен от златото, дори да превърнех градските порти в този метал, след като знае, че собствената му цена далеч надвишава материалните неща.
Иршад се усмихна.
— Нуманция, прорицателю Тенедос, може би е направила добър избор, като изпраща човек, чийто език е по-ценен от златно кюлче. Няма съмнение, че аким Фергана ще е подобаващо впечатлен, макар да е известен с това, че е заповядвал да бъдат изтръгнати езиците на не толкова витиевати мъже, когато се разочарова.
— Убеден съм, че пребиваването ни тук ще е изключително ценно и за двете страни — отвърна Тенедос със също толкова неискрена усмивка.
Така влязохме в град Саяна.
Калдъръмените улички бяха тесни, пълни с коли и с мъже — пешеходци или на коне. Малко жени видях, тъй като тукашните мъже смятат, че жените им са способни на смайващо неморални деяния, ако не ги държиш изкъсо, и затова пазят съпругите и дъщерите си затворени вкъщи. Малкото, които видях, се усмихваха дръзко, а една-две позволиха на халатите си леко да се открехнат, за да покажат сладко глезенче, че даже и прасец, и веднага разбрах какъв точно е занаятът им.
Улицата често минаваше през площади и всеки от тях беше пълен с търговци на платове, плодове, зеленчуци, накити от месинг, съмнително на вид месо, над което бръмчаха мухи, и така нататък. Но мнозина от тях — стори ми се, че едва ли не всеки втори — продаваха било талисмани, било заклинания или вълшебни еликсири.
Тенедос се наведе към мен и каза:
— От тези продавачи разбирам, че май съм сгрешил, като казах, че е странно Властта на Десетимата да назначи чародей за свой генерален резидент. Изглежда, че съм най-подходящият за задачата. Или аз… или някоя селска вещица.
Усмихна се и му отвърнах със същото. Започвах да харесвам този дребен човек и самоиронията, която проявяваше понякога, тъй рядка за хора с високото му положение.
Каменните къщи от двете страни на улицата не показваха нищо на външния свят, освен по една тежко залостена врата, а при по-големите — по-големи порти, също тъй здраво укрепени. Тенедос подхвърли, че според него бирниците на акима сигурно са доста ефикасни: хората не показват богатството си само когато страната им гъмжи от бирници или крадци.
— Повечето — продължи той — биха казали, че двете професии са едно и също.
Джаск Иршад ни отведе до центъра на града, където улиците бяха по-широки и къщите по-големи и представителни. Пред една от тях, с голям, заграден с висок зид двор, той спря и обяви, че това е резиденцията на Нуманция.
— Слугите ви очакват и къщата е обзаведена и снабдена с това, което пожела предишният й обитател, също нуманциец. Ако се окаже, че нещо ви липсва, персоналът ще ви съдейства с най-голяма охота. Имате време да си отдъхнете днес и утре, след което моят господар, Ръката на мира, протягаща се навсякъде, ще има удоволствието да се наслади на компанията ви.