Кланящи се слуги разтвориха широко портите — увенчани с железни върхове на копия, които ми се сториха наскоро наточени — и хорово ни приветстваха с „добре дошли“.
Така започна престоят ни в Саяна.
Не ни остана обаче много време за отдих.
Сградата беше огромна и имаше много задачи, които да се свършат незабавно.
Първо принесохме жертва на Айрису и Паноан, бога на Никиас, за благополучното ни пристигане. Бойците ми зачетоха Айса, а аз поднесох плодове на бога-маймуна на Симабю, Вачан, и на божеството покровител на семейното ни огнище, Танис. Тенедос също си направи лично приношение — сигурен бях, че е на Сайонджи Унищожителката, божество, с което малцина държат да си имат работа, още по-малко да привличат вниманието й, освен може би в мъжкия й аспект на бога на войната Айса.
След церемониите Тенедос нареди на прислугата да подреди лазарет, където да се настанят ранените в битката при брода бойци, и след това да приготвят покоите му.
Кайтските слуги, въпреки че със сигурност щяха да донасят за всичко било на аким Фергана или на джаск Иршад, бяха доста опитни и усърдни — нещо изненадващо за страна, в която хората толкова високо ценят независимостта си. Домакинството се ръководеше от един хитрец с шарещи очички, казваше се Илуард, от чиято близост се чувствах много удобно, тъй като мошеникът щеше да върти толкова дребни хитрини, че едва ли щеше да иска да обърне колата, донасяйки на някого за нас, освен ако възнаграждението не се окажеше по-голямо от онова, което вече завличаше. Лайш Тенедос също го надуши що за тип е и го включи на заплата при нас.
Тенедос извади от багажа си разни магически устройства и прегледа сградата за някои „обекти на чародейски интерес“, както се изрази. Попитах учудено какво има предвид.
— А, да речем, че може да има някои неща, които един благоразумен чародей би могъл да остави в къща, която ще се обитава от лица, към които господарят му може да прояви интерес. Някъде може да заложи заклинание, което да отнася всяка дума, изречена наоколо, до друго място, например в двореца на господаря му. Другаде руната, която ще остави, може да е различна. Например в спалнята на високопочитаемия враг може да сложи магия за податливост, така че някоя особено съблазнителна жена или мъж да си спечелят влияние. Друго, по-конкретно заклинание може да се постави на някоя врата, тъй че всеки, който погледне към нея, да вижда само гола стена. Но ако се наложи самият той или войниците му да влязат, няма да молят глупаво за разрешение или да са принудени да щурмуват, за да решат проблема.
— Коварен е вашият свят — отвърнах, може би глупаво.
Тенедос ме изгледа изненадано.
— Че кой не е?
Нямах отговор на това и се залових с моите си неща. По-късно го попитах дали наистина е намерил заклинания като онези, които ми бе описал.
— Говоренето издава — рече той. — Ще избегна подробностите, но ще ти кажа, че сградата вече е безопасна. Джаск Иршад обаче има голям талант, трябва да му се признае.
Имах си много свои задачи.
Сградата можеше да послужи за гарнизон за целия Ърейски дивизион пиконосци, с всичките си всевъзможни помещения, от голямата бална зала, залата за аудиенции, конюшните и войсковите спални. Запълваше четирите страни на квадрат, с градина и настлан с плочи двор в центъра.
Определих квартирните помещения за моите войници и леката пехота на капитан Мелет. Към нуманцийската войска прибавих стотина души местен набор, за да пазят резиденцията отвън, под командата на един майсирски наемник, Гюла Волло. Така и не ми каза как е успял да се промъкне през Пограничните земи и да постъпи на служба при аким Фергана. Не го харесвах много и още по-малко му вярвах.
Ескадронен подофицер Биканер само хвърли един поглед на мърлявите недодялани кайтски войници и предложи веднага да ги разкарам, защото в най-добрия случай със сигурност щели да се окажат шпиони и да ни предадат при първата възможност, а най-вероятно щели да ни избият някоя нощ в леглата.
Помислих си, че наистина е вероятно, но бях решил първо да опитам нещо. Все пак наредих на Биканер да постави на пост няколко души и да се погрижи вратите към казармените помещения на кайтците да са залостени откъм нашата страна. Останалата част от плана ми трябваше да изчака. Трябваше да се подготвя за срещата с аким Бейбър Фергана.