Стаите ми бяха разкошни, по-големи от тези на домина в Лицея на конника. Включваха дневна, тоалетна, кабинет и библиотека, трапезария и просторна спалня, обзаведена с толкова плюш, че можех да се забавлявам с няколко харема наведнъж, без да стане тясно. Един млад легат като мен можеше да се замае от толкова разкош.
За да не забравя кой съм всъщност и колко временни са всички тези разкошотии, си избрах за лична прислуга човек от пиконосците, по-точно Карджан, който приличаше толкова малко на мазен лакей, колкото можех да си представя. Попитах го дали идеята му допада, а той изсумтя, помисли дали да не се изплюе на пода и реши, че било „служба“ — най-доброто, което можех да очаквам.
Двамата се заловихме да чистим униформи и снаряжение, също като всичките ми пиконосци и пехотинци. Бяхме решили да оставим за по-късно тренировките си за поддържане на бойната форма. Сега беше време за лъскави доспехи и параден блясък.
Замъкът на аким Бейбър Фергана се извисяваше над заобикалящия го град — правоъгълен, на шест етажа, първият от които без прозорци и предназначен за складове. Тъмниците на акима се намираха долу, изсечени в скалата. На всеки ъгъл имаше по една квадратна, увенчана с бойници кула. Влизаше се по рампа до караулката пред портата, след това по издигнат каменен път и в самия замък. Здраво укрепено, разбира се, но каква мъка за касапина, който трябва да влачи телетата по рампата, за да може аким Фергана да пирува.
За аудиенцията с акима поеха на конете си четирима нуманцийци: посланик Тенедос, моя милост, ескадронен подофицер Биканер и още един войник, конник Свалбард. Беше избран не само заради опрятната си външност, но също и заради стабилността си и уменията си в ръкопашен бой. Капитан Мелет и старши пиконосец Уейс бяха оставени да командват бойците.
Тенедос се беше облякъл в церемониален халат, бял, с цветовете на Нуманция, извезани на фриз по лявата страна, и широк пояс със същите цветове. Носеше къс резбован жезъл от слонова кост.
Биканер и Свалбард бяха в пълно снаряжение — с шлемове, стоманени нагръдници и наколенници и саби. Свалбард държеше кожения калъф с подаръците, които Тенедос бе донесъл от Никиас за акима.
Аз бях с ботуши, плетена ризница под ленената туника, с герба на Нуманция на гърдите, и със сабя и кама, разбира се. Вместо шлема, който щях да предпочета, носех барета, също в синьото на Нуманция.
В замъка бяхме посрещнати от двама души официална охрана, които ни отведоха до залата за аудиенции на аким Фергана.
Помещението се оказа много странно. Започваше на третия етаж на цитаделата и продължаваше нагоре чак до покрива на замъка. Решетки от ковано желязо крепяха многоцветното стъкло на тавана и с движението на слънцето човешкото множество долу непрекъснато се къпеше в калейдоскоп от променящи се цветове.
Огромната зала беше изпълнена с изкусно ковано желязо — пейки за сядане, скулптури, паравани и декорации. Но докато нуманцийците щяха да оставят желязото голо, тукашните майстори бяха боядисали изделията си така, че да наподобяват живия живот. Един храст до мен ми заприлича на съвсем истински, порой от ярки цветове, докато не посегнах да го пипна и не се одрасках.
Подът беше с вградени в камъка мозайки. В дъното на залата имаше подиум, достатъчно висок, за да бъде качването неудобно, явно съзнателно от страна на аким Фергана. В центъра на подиума беше тронът му, със седалка колкото да седнат трима души на нея. Гърбът му се издигаше на десет стъпки във въздуха и се разперваше като опашката на паун. Но дори паун щеше да се засрами пред цветовете на този трон, украсен с всякакви въобразими и невъобразими скъпоценни камъни.
Стените на залата не бяха гладки, а с много ниши, където можеш да се скриеш с някого за интимен разговор. По-късно разбрах, че във всяко от тези удобни местенца се поставят агенти на Иршад, които най-педантично да отбелязват всяка изречена предателска дума.
Залата беше наполовина пълна с хора. Бяха облечени с какво ли не, от дрипите на планинците до скъпо бродирани халати. Някои мъже, неизменните придворни, както ми се обясни, носеха конични кожени шапки, наподобяващи бойни шлемове. Тук-там се мяркаха жени, всички изящно облечени. Някои бяха жени и дъщери на благородничеството, но повечето се оказаха необвързани дами с висок сан, които, останали без баща или съпруг, търсеха свой възможен закрилник според каквито там условия им се предложеха.