Като че ли беше представена всяка класа на кайтското общество и разбрах, че колкото и деспотичен да е аким Фергана, едно от средствата да задържи трона си е в това да предлага дворцов пример на всеки молител или любопитен дори, както се полага за всички акими. Военна култура като тази несъмнено насърчаваше войнствените и правеше покорните още по-покорни, но също така караше хората да не си вирят много носовете.
Забелязах един застанал недалече от трона мъж, с двама слуги, който не изглеждаше много на място. Облеклото му щеше да е по-подходящо за изящните дворци в Никиас: червена копринена туника, черни бричове, прибрани във високи ботуши за езда, с черна пелерина, хваната с верижка през гърдите, и малка яркочервена шапчица. Брадата му беше руса и късо подстригана. Само оръжието му отиваше на грубото общество, което го заобикаляше: не носеше меч, а дълъг цял лакът боен нож, пъхнат почти водоравно до токата на колана му.
Над основния етаж минаваше галерия, но беше невъзможно да се види дали е заета, тъй като железните решетки пречеха на гледката. Този етаж беше за жените на аким Фергана — „да слушат думите на господаря си и да се учат от великата му мъдрост“.
Над нея имаше още една галерия, тя обаче — със съвсем друго предназначение. Трите й страни бяха пълни със стрелци, които държаха лъковете си изпънати и шареха бдително с очи из множеството. Докато не открих тази малка тайна, се чудех защо в една страна с толкова много коварства на акима му е все едно дали слугите му са въоръжени. Престанах да се чудя. За да е в по-голяма безопасност самият аким, четвъртата страна точно зад трона беше пълна с джаски, готови да ударят с магията си по всеки, комуто хрумне да застраши господаря им.
След като разбрах за всички тези мерки за сигурност, се зачудих защо човек толкова ще жадува за трон, след като ще трябва да се обгражда с толкова охрана. Поблъсках си малко главата над този въпрос, но го зарязах. Де да бях продължил мисълта си до неизбежното заключение. Все още милиони хора щяха да са живи, а аз навярно нямаше да чакам смъртта си на един пуст остров.
Но това предстоеше в бъдещето.
Двете най-големи чудеса ги оставям за накрая.
Първото: между тези мъже и жени се разхождаха диви зверове, същества на Пограничните земи. Видях тигър, малка мечка, две антилопи с дълги извити рога, два малки чакала и други същества. Отгоре прелитаха или стояха накацали птици — сови, синигерчета, ястреби, врабци. Малко под покрива в цялото си великолепие беше кацнал рогат орел. Всички се държаха все едно че са достойни членове на този царствен двор като всяко двукрако животно наоколо.
Вече бях искрено впечатлен от вълшебството на Пограничните земи. Тези същества не само изглеждаха мирни и не се нападаха, нито посягаха на смъртните си врагове, сред които се разхождаха, но явно ги държаха под строг контрол, тъй като никой от нас не стъпваше в мръсотии, нито воняха на диво.
От всички чудесии, които съм виждал в кралски дворове, това все още е най-впечатляващото за мен.
Второто и последно чудо беше мъжът, седящ на огромния и пищен трон, аким Бейбър Фергана.
Беше едър мъж. На младини трябваше да е бил страховит воин, доколкото можеше да се съди не само от ръста и мускулите, но и по черната дълга коса, стегната на малки плитки с по един скъпоценен камък на края на всяка, която, също като брадата му, беше намазана с восък.
Беше над петдесетгодишен и се беше позанемарил — коремът му заплашваше да се изсипе от скута, а отрупаните му с пръстени пръсти бяха дебели и топчести като бузите му.
Но все още изглеждаше опасен. Ако се срещнех с него на тепиха за борба, най-добрата ми тактика щеше да е да избегна съкрушителната му прегръдка и да пробвам с ритник с пета. Допусках, че в бой с оръжие ще предпочете брадва или може би двуръчен меч. Тактиката му сигурно щеше да е дърварска — груба сеч вместо деликатна фехтовка.
Гласът му прокънтя мечешки, съвсем подходящо за външността му:
— Желая да разменим слова с благородника от Нуманция.
Тенедос се поклони и закрачи към трона. В същия миг джаск Иршад пристъпи иззад трона и застана до господаря си.
— Доведете спътниците си, прорицателю — продължи Фергана. — Желая да се срещна с всички нови лица в моето владение.
Тримата тръгнахме след Тенедос. Когато спря, спряхме и ние. Той се поклони три пъти и ние последвахме примера му.