Гримасата на Мейлбранч навярно бе предназначена да прикрие насмешката му, но той си замълча. Фергана също не настоя повече и отново се обърна към Тенедос.
— Интересни времена, м-да — и погледна над рамото на магьосника, към мен. — Вие, младежо. Изпитвах голямо любопитство да се запозная с вас.
Боя се, че се задавих.
— Вие сте онзи умен войник, който убеди Вълка на Гази, че е магьосник, и го принудихте да върне плячката си, нали?
Не че това ми помогна да преодолея объркването си, но успях някак да се овладея. Нима този човек… или по-скоро магьосничеството на неговия джаск… знаеше всичко за границите?
— Аз съм, ваше величество.
— Имате бърз ум — каза Фергана. — Любопитен съм да видя как ще блесне в бъдеще и се надявам, че ще получите много възможности да го изразите.
— Изразявайте го внимателно — вметна Иршад. — Някои от нас не се развеселяват така лесно като нашия аким.
Отвърнах с поклон:
— Благодаря за комплимента… и за предупреждението.
Двамата ме изгледаха много твърдо, сякаш искаха да запечатат чертите ми — и душата ми — в умовете си. Понечих неволно да отстъпя назад, но се овладях. След миг двамата отново се обърнаха към Лайш Тенедос.
— Трогнат съм — заяви аким Фергана, — че мога да ви приема в този двор, като почетен представител на велика държава. Остава само да изпълните едно последно задължение.
— Всичко, което пожелаете.
Иршад махна с ръка и целият подиум с трона върху него се плъзна назад и се опря в стената. Готов бях да се закълна, че камъкът е здраво циментиран към пода. Веднага си припомних, че само защото обичаите на планинците са варварски не означава, че трябва да бъдат подценявани, нито в уменията на майсторите им, нито в мисленето им.
На мястото на подиума изникна огромна желязна плоча, удивително изрисувана като колело и с фигурки като че ли на всички възможни същества и хора на този свят.
Иршад отново махна с ръка, плочата се хлъзна назад и под нея се откри плитка кръгла яма.
— Моля пристъпете напред — разпореди се аким Фергана. — И четиримата.
Ямата представляваше миниатюра на залата, в която се намирахме. Не само че всички детайли бяха съвсем точно изобразени, но беше пълна с малки куклички, всяка висока около педя. Огледах ги, после се озърнах наоколо и разпознах придворните и гостите, послужили за техни модели. В тази плитка вдлъбнатина беше представен всеки член на двора, с лице, съвсем точно изваяно от слонова кост, и със също толкова реалистично облекло.
Кукличките бяха много повече от присъстващите на аудиенцията. Другата особеност бе в това, че на малкото подиумче нямаше кукли, които да изобразяват аким Бейбър Фергана или джаск Иршад.
Иршад слезе долу и вдигна една от куклите. Представляваше удивително точно копие на представителя на Кальо ландграф Мейлбранч.
— Това не е детски каприз, резидент Тенедос — заяви Фергана.
— Вече го долових, о, аким — отвърна Тенедос. — Не забравяйте, че основният ми занаят не е дипломацията.
— Ах, да. Бях забравил. Във всяка от тези фигурки има поне по един косъм от мъжа или жената, които изобразява. Държа всеки, който пожелае да присъства в моя двор, да предостави нещо от себе си.
— Длъжен съм да възразя — каза Тенедос. — Това би могло да осигури магическа власт над лицето във вашите ръце — или в ръцете на заклинателите ви.
— Би могло — отвърна Фергана. — Но аз съм мъж на честта и никога не бих се възползвал от това, нито бих позволил на който и да е от моите джаски да извърши подобно злодеяние.
— Защо го искате тогава?
— Честта изисква чест — заяви Фергана. — Както и обратното. Боя се, че в двора ми са идвали хора, възнамеряващи да причинят зло. Но след като се изправят пред този избор, след като поднесат на джаск Иршад исканите неща, те или бягат, или се държат най-почтено, докато пребивават в Саяна. Когато службата ви тук приключи, куклата ще ви бъде подарена за спомен. Държа също така да получа част от плътта на всички ваши представители, особено на нашия умен легат Дамастес а̀ Симабю, който ще присъства на дворцовите ми съвети.
— Не мога да ви осигуря такива неща — отвърна Тенедос. — И отново съм длъжен да протестирам заради липсата на доверие, която проявявате към подобаващо акредитиран представител на двора на Нуманция.
— Протестът ви е чут и отхвърлен.