— В такъв случай не ми остава никакъв избор, освен да оттегля акредитивите си.
— Щом сте длъжен да направите точно това, направете го — отвърна с насмешка Фергана.
— Властта на Десетимата ще остане крайно разочарована.
— Не се съмнявам — заяви Фергана. — Но пътят ви през прохода Сулем ще е много дълъг, също така през Ърей и по река Латейн, чак до столицата ви. Докато вестта стигне до Властта на Десетимата, ако стигне изобщо, и те решат какви мерки да предприемат, за да защитят доста въображаемите интереси на едно лице… е, ще мине доста време и междувременно може да се случат много неща.
Ландграф Мейлбранч се усмихна и много ясно си представих какво си мисли: в случай че посланикът на Нуманция, който според него говореше единствено от името на Дара и Никиас, бъдеше дискредитиран, беше напълно възможно да се сключи мир с новия първи министър на Кальо Чардън Шир. Което несъмнено беше причината за присъствието на ландграфа в Саяна.
Озърнах се към хората си: лицето на Биканер се беше изопнало в упорит отказ, както и на конник Свалбард.
Тенедос ме погледна, присвил ядосано устни.
Видях как край нас бавно премина едно от животните в двора — антилопа със странни шарки — и изведнъж ми хрумна нещо.
За магьосниците се говори, че уж можели да си предават мисли, без да им е нужна реч. Чувал бях за това, ала никога не бях виждал с очите си подобно чудо. Не вярвам особено и в приказките за прокоби, които получавали уж някои хора за свои близки, изпаднали в тежка беда на много мили разстояние от тях.
Но в този миг се взрях съсредоточено в очите на Тенедос и пожелах с целия си дух мисълта ми да се понесе и да проникне в мозъка му, да преодолее няколкото крачки разстояние, което ни делеше като невидима вълна. Позволих си да кимна… съвсем лекичко. Тенедос примигна, лицето му се отпусна и той вдигна въпросително вежда.
Кимнах отново.
Тенедос се обърна към аким Фергана.
— Признавам… идеята е много, много… стъписваща.
— Но трябва да се подчините.
— Може ли да получа един ден, за да го обмисля?
Иршад понечи да каже нещо, но погледът на Фергана го усмири.
— Не бих искал да ви нанеса обида, но този едикт не може да бъде заобиколен с измама или по някакъв друг начин. Всички трябва да предложите поне по един косъм. Повечето са готови да дадат по капка кръв или слюнка, за да изразят лоялността си по-убедително. Но от чужденци като вас не ще настоявам за подобни неща.
— Добре — продължи той. — Утре по същото време трябва отново да се представите тук, пред мен. Не. Нека да ги направим два дни. Така ще дадем възможност на майсторите ми да изработят куклите ви, така че да имате удоволствието да ги видите. През това време ще трябва или да отрежете от косите си, за да бъдат вложени във фигурите, или завинаги да напуснете двора ми, града Саяна и кралството Кайт и да бъдете обявени за врагове на тази страна. Достатъчно ясно ли се изразих?
Тенедос ме погледна. Стори ми се обезпокоен. Аз не бях. Идеята ми или щеше да се осъществи моментално, или изобщо да не се получи.
— Съгласен съм — каза той.
— Е, добре — въздъхна аким Фергана. — След четирийсет и осем часа ще се срещнем отново. Свободни сте.
8.
Измамниците
Веднага щом се върнахме в резиденцията, Тенедос ме отведе в покоите си, измърмори набързо по няколко думи към всеки ъгъл в стаята, за да е сигурен, че няма да го подслушат с магия, и рече:
— Предполагам, че онова поврътване с веждите не беше от сърбеж, Дамастес, нали?
— Не беше. Мисля, че имам решение за… ъъъ, притеснението ни.
— Кажи го. Предпочитам да се измъкна от това затруднение, вместо да му се противопоставя пряко — усмихна се кисело. — В какво странно положение изпаднах. Ако хипотезата ми е вярна и Властта на Десетимата иска да ми се случи нещо неприятно, боя се, че дребният провал с изгонването ми от двора на аким Фергана едва ли ще е достатъчен, за да се изпратят тежките дивизиони. Ала ще е достатъчен, за да съсипе репутацията ми в Никиас. Все едно че вече чувам насмешките — високо обучен чародей, велик магьосник на Нуманция, заклещен като жалка лисица от един варварин с някакви куклички. Е добре, нямам намерение да се проваля — гласът му стана стоманен. — Така че какъв е планът ти, приятелю?
— Може ли най-напред един въпрос, сър? Когато влязохме в града и вие превърнахте върховете на копията на стражите в злато, държахте нещо скрито в ръката си — ето така го държахте, нали?