Тенедос кимна.
— Проницателен поглед имаш, приятелю. Държах един малък златен амулет, който е надарен с известна сила да превръща метала, въпреки че, естествено, магическата енергия, необходима за да се изпълни това, е недопустимо скъпа, иначе и най-дребната селска дрънкулка щеше да е златна и металът щеше да изгуби стойността си. Когато си бил малък, всички фокусници по пазарите са те намразвали още като те видят, нали?
— Не. Никога не се издавах, когато разбирах как правят нещо. Веднъж казах на един приятел как фокусникът си прави номера, а той се ядоса и каза, че предпочитал да не знае къде са скрити шалчетата и гълъбите. Тъй че не го направих повече. Но си помислих, че сте доста добър — единствената причина да забележа какво държите в ръката си беше, че стоях отзад и встрани. Ако бях отпред, като кайтците, нямаше да видя нищо.
— Все пак май ще трябва да отделя време да си поупражнявам пръстите — каза Тенедос. — Никой не обича да го разкриват. Значи смяташ, че моето фокусничество може да ни предложи решение?
Обясних му какво ми е хрумнало. На лицето му бавно се изписа усмивка.
— Вярно. Планът никак не е лош. Харесва ми. Мисля, че може да се получи, защото ще го отиграя пред друг магьосник, а този, който също носи маска, се подлъгва най-лесно… Но все пак ще трябва да го поупражнявам. Ще трябва също така да включим в малкия ни заговор и ескадронния подофицер.
След два дни се явихме отново в двора на аким Фергана. Този път бяхме само тримата. Пристигнахме малко по-рано от определения ни час и пообиколихме между събралите се в дворцовата зала хора. Този път тълпата беше доста голяма — явно мисълта, че ще видят унижението на омразните нуманцийци, беше гарантирала големия интерес.
Тенедос се държеше като съвършен дипломат, заговаряше тук с някой мъж, там — с жена, представяше се, спираше се да си вземе деликатес от минаващите слуги, потупваше по гърба или шията някое от дворцовите животни. Ескадронен подофицер Биканер вървеше по петите му като изряден слуга. После стражата призова за внимание и аким Бейбър Фергана се появи и закрачи през залата. Зад него вървеше джаск Иршад.
Без предисловия застанахме пред трона и изчакахме, докато свършат всички поклони — в нашия случай — и падания ничком, както се изискваше от кайтците.
— Генерален резидент Тенедос — прогърмя гласът на акима. — Чухте повелята ми преди два дни. Готов ли сте да й се подчините, или отхвърляте моя едикт и обичаите ни?
— Все още съм възмутен от намека, че аз или някой от моята свита може да поиска да навреди на ваше величество — заяви Тенедос. — Но в името на приятелските чувства на моята страна съм готов да се съглася. — Пристъпи напред и извади от кесийката на колана си три малки златни кутийки. Отвори ги.
— Ескадронен подофицер Биканер, готов ли сте да принесете жертва за доброто на страната, на която служите?
— Готов съм — отвърна Биканер и лекият трепет в гласа му прозвуча съвсем истински. Пристъпи напред и свали шлема си. Тенедос извади от кесията си малки сребърни ножички, отряза няколко косъма от гъстата му коса и ги пусна в кутийката. Затвори капачето и я допря до челото си.
— Нищо, което е тук, не е донесено извън двора — обяви той и я постави на ръба на подиума.
— Легат Дамастес а̀ Симабю, готов ли сте за жертвата?
— Готов съм.
Отрязаха малко и от моята коса и я пуснаха в друга кутийка. Иршад отново надникна да се увери, че не сме подменили нечия коса с нещо донесено с нас в замъка. После дойде и редът на Тенедос.
След като трите кутийки се озоваха на подиума, Иршад пристъпи зад трона и извади три кукли. Бяха изработени великолепно, всяка бе не само облечена точно като модела си от предишната аудиенция, но и израженията на лицата от слонова кост бяха разпознаваеми, макар че, честно да ви кажа, не смятах, че изглеждам чак толкова млад.
Дрехите на всяка кукла бяха разтворени и се виждаше, че куклите са направени от дърво. В центъра на всяко телце имаше дупка, запълнена с прясна глина. Джаск Иршад, чиито устни помръдваха в тихо заклинание, заотваря капачетата на всяка от дадените му кутийки, вземаше косъмчетата и ги притискаше в глината на съответната кукла.
След като приключи, се качи на подиума, махна с ръка, подиумът отново се плъзна назад и след още един жест миниатюрният двор се откри.
Иршад сложи куклите на сцената — малко зад куклата, изобразяваща ландграф Мейлбранч. После железният капак се плъзна на мястото си, подиумът също.