— А ние?
— Не знам — отвърна Тенедос. — Връвта не разкри как убиецът е проникнал в имението, нито дали връвта за душене е била стегната от някой от прислугата. Магията им е направена много грижливо. Допускам, че успях да проследя връвта до мястото, откъдето е тръгнала, само защото тук, в Саяна, магьосниците, които могат да се мерят с мен, са малко.
— Колкото до следващите ни ходове, мога да подсиля магическите прегради, които поставих около сградите, но това ще е само временна отбранителна маневра — заключи той. — Можем само да сме изключително бдителни и да се надяваме, че ще разкрием плановете им — доколкото ни засягат, — преди товиетите да ги приведат в изпълнение. Моите извинения. Звучи ужасно.
Изпи още една чаша бренди, без да забележи, че аз почти не бях опитал моето. Върнах се в квартирата си.
Но не заспах.
И никой друг не заспа, ако се съдеше по осветените прозорци в цялото имение.
След два дни получихме покана за пиршество в двора на аким Бейбър Фергана. Поканата си беше заповед, тъй като поводът бе радостното отпразнуване на годишнината от възшествието на аким Фергана на трона. Всеки член на благородническото съсловие, който не бе на смъртно легло, беше длъжен да се яви с подходящите подаръци, иначе отсъствието му щеше да се приеме като декларация на кръвна вражда срещу акима.
Бях преживял вече няколко акимски пира и съжалявах, че нямаше начин да избегна този. Представата на Фергана за веселба се изразяваше в това да се слушат безкрайни речи, песни и поеми, възхваляващи бляскавия му талант във всяка област, от ложето до политиката и войната, докато се похапват поднасяните непрекъснато деликатеси. Хапките се преглъщаха с дъвчене на листенца от специалната подправка, които убеждаваха дъвчещия, в полусънното му състояние, че е надарен с всички блага, които Айрису е дал на човечеството. За да не заспи съвсем, човек трябваше да пие я’раг, смъртно ефективен дестилат от портокалов сок. На другата сутрин можеш да смяташ смъртта за едно от най-великите блага на Умар.
Тъй като на пиршество не можеше да има повече от една неоспоримо великолепна особа, обикновено се стигаше до разгорещени спорове и — каквито си бяха планинците — до двубои. Аким Фергана мислеше мащабно и окуражаваше благородниците да се секат с мечове и ками, докато някой не паднеше, облян в кръв.
Но избор нямаше. Трябваше да отидем.
Нещата тръгнаха лошо още от началото.
Тронната зала беше пълна с маси, а животните бяха изгонени навън, където щяха да им дадат гощавката. Залата беше претъпкана с кайтски благородници. Поканени бяха само мъже. Осветлението се осигуряваше от свещи по стените и малки светилници.
Аким Бейбър Фергана седеше на трона си, зад маса само за него. На такива пиршества особено знатните благородници и чуждестранни особи се настаняваха на първата дълга маса, точно пред трона. Тази нощ бяхме чародеят Тенедос, моя милост и на три стола встрани от нас — калиецът ландграф Илиас Мейлбранч. Той улови погледа ми и вдигна чашата си със съжалителна усмивка. Отвърнах на насмешливата му наздравица — явно вечерта нямаше да го забавлява повече от мен.
Аким Фергана беше в кисело настроение и не се наложи да се оглеждам много, за да схвана причината. Централният стол на масата ни беше празен — столът, отреден за джаск Иршад. Присъстваха трима от по-висшите магьосници, но от главния заклинател нямаше и помен. Зачудих се как някой, макар и с такъв висок сан, би си позволил да обиди акима. Явно се беше случило нещо ужасно непредвидено.
Акимът естествено утоляваше гнева си, като пиеше повече от обикновено и рядко посягаше към деликатесите, които му поднасяха. Към голямата купчина дарове встрани от трона не поглеждаше изобщо.
Нещата стигнаха до кулминацията си, когато някакъв особено бездарен бард се изстъпи напред и занарежда калпавите си стихове:
На Могъщия му писна и с яростен рев запокити едно златно блюдо към главата на поета. Онзи разбра, че шедьовърът му не е оценен високо, и духна от залата.