— Къде по дяволите е моят джаск? — зарева Фергана. — Как смее да ме срами в този час, когато празнувам триумфа си? Гвардейски капитани! Искам замъкът да се претърси, докато го намерят! Изкарайте стражата… изкарайте цял полк да претърсят всяка улица в Саяна, ако трябва!
Продължаваше да реве. Гледах го зяпнал от удивление — за пръв път бях свидетел на гнева на монарх — и изведнъж потръпнах. Защото изведнъж беше станало много, много студено. Дъхът ми излизаше на пара и пръстите ми бяха измръзнали.
И в същия миг видях мъглата.
Промъкваше се сякаш отникъде и отвсякъде, все едно че вратите се бяха разтворили широко и ни бе връхлетяла мъглата на зимна нощ. Но когато пристигнахме, беше чисто и топло. Мъглата започна да се сгъстява — тъмен, кипнал океан с проблясващи вътре искри. Помислих, че ще запълни цялата зала, но тя започна да се сбира в почти плътни трепкащи и проблясващи фигури.
В ушите ни прокънтя глас:
— Бейбър Фергана… дойде часът на равносметката. Настъпи мигът на моята мъст, братко.
Чамисо Фергана! Но човешка фигура не виждах.
Тъмният облак се понесе към трона. Един от благородниците на аким Фергана скочи с меч в ръка и посече отчаяно. Мъглявината го подхвана, надигна го, разкъса го на две… изригна кръв и се разпиляха черва, кипнали в пара от студа. Не му остана време дори да изпищи, преди да издъхне. Разкъсаният труп отхвърча настрана.
Фергана беше станал и извадил меча си. Мъглата го сграбчи и изпъна ръцете му настрани, все едно че го разпъна на невидим уред за мъчения.
Решетките отгоре се разтвориха, стрелците на акима се прицелиха, полетяха стрели. Някои улучваха — улучваха кайтци, — но повечето издрънчаваха по плочите на пода.
Мъглата се завихри нагоре, връхлетя върху стражите и се разнесоха писъци — тя ги прикова като безпомощни котета и започна да ги души.
Тенедос бъркаше в кесийката на колана си, а джаските по масата мрънкаха магически фрази, за да направят контразаклинание.
В залата прогърмя смях — смях, който ми се стори, че съм чувал. След него дойде гласът на джаск Иршад:
— Спестете си усилията, глупци. Магията ми е по-могъща от всичко, което можете да се надявате да постигнете, защото съм най-великият джаск в тази и по всички други земи.
— Бейбър Фергана, о, лъжеаким, този път ще съжалиш за целия срам, за всичкото унижение, които си ми нанасял през годините, при все че доскоро бях най-верният ти слуга. Избягах от твоята тирания тази сутрин преди съмване, защото знаех, че ще се завърна след полунощ и най-сетне ще ти нанеса удара в момент и по начин, който Чамисо Фергана пожелае.
— Преди много време, когато за първи път осъзнах дълбините на твоето зло, измислих устройство, за което ти казах, че ще осигури съвършената ти безопасност. Кукли, всяка от които съдържа частица от живота на всички около теб.
— Ти, тъпако дебел, изрева, че идеята е великолепна. И така позволи оня, който владее куклите, да владее сърцето на Кайт.
— Не поглеждай под подиума, о, лъжеаким, чиято горчива орис наближава. Защото аз държа куклите и съм избягал на най-безопасното място, където се заклех във вечна вярност на твоя брат, бъдещия аким Чамисо Фергана.
— Знай и това, псе акимско такова. През годините, малко по малко, успях да направя още една кукла. Кукла на тебе, макар че лесно може да се сбърка с прасето на някой селяк, толкова мръсна и жалка изглежда.
— В нея има от косата ти, от слюнката, малко от кръвта ти, дори от жизнената ти течност, която една от курвите, които наричаш свои жени, ми разреши да изстържа от слабините й.
— Ти си мой, Бейбър Фергана, и ще мреш много бавно, по начин, който ще ти бъде нашепван, докато град Саяна се срине камък връз камък.
— Сега ще ти дам удоволствието да видиш каква е тази смърт, та агонията ти да стане още по-ужасна.
— Мислех да я причиня на някой, който е скъп на сърцето ти, но осъзнах, че такова същество няма.
— Единственият, когото обичаш, Бейбър Фергана, си самият ти.
— Ето защо помолих за разрешение и бъдещият аким бе така любезен да ми го даде, да отърва Кайт от двама негови врагове, от страна, с която ще се разправим сурово, след като Чамисо Фергана седне на трона.
— Обречени сте да умрете тук, чародеецо Лайш Тенедос и ти, легат Дамастес а̀ Симабю. Държа кукличките, които ми дадохте в наивната си глупост, и ще ги дам сега на моя демон!