Мъглата се спусна надолу от терасата и аз извадих сабята си, глупаво като Фергана или онзи благородник, но не знаех какво друго да направя. Протегнаха се тънки пипалца и се поколебаха, разлюляха се като лози от бурен вятър, сякаш мъглата не беше сигурна кои са жертвите й, сякаш изведнъж бе заслепена. След това, извън замъка, чух писъците на умиращи зверове — мъглата разкъсваше окаяните животни.
Когато Биканер, Тенедос и моя милост бяхме дарили косите си за куклите, Тенедос беше сменил ловко златните кутийки, преди да ги връчи на джаск Иршад. Тъй като подозираше, че Иршад може да ги провери да не би да сме внесли нещо отвън, двамата с ескадронен подофицер Биканер тайно бяха клъцнали по няколко косъмчета от три от дворцовите животни. Животинските косми се бяха озовали в кутийките и оттам — в нашите кукли, и сега тези зверове загиваха с нашата смърт.
Времето спря. Никой не помръдваше. Мъглата също замръзна. Но пръстите на Лайш Тенедос до мен се завъртяха мълниеносно.
След време чародеят Тенедос правеше много по-могъщи заклинания, които възпираха и прекършваха цели армии. Но това бе може би най-впечатляващото, тъй като не бе имал време да го подготви, нито да си осигури нужните материали. По-късно ми каза, че имал в кесията си седефче и огнивче и използвал освен това горчица и конска ряпа от нещата на масата. Смесил ги в чинията си, а после изсипал сместа в светилника пред себе си. Каза, че същинската сила на заклинанието била по-скоро в думите, а не в използваните неща. Не познавах езика, на който го изрече, и Тенедос така и не пожела да ми обясни какво означават думите, нито какво призовават. Но си ги спомням съвсем точно и ги предавам така, както ги чуха ушите ми:
Усетих топлина, която се усили до зной, и след секунди в залата стана горещо, стана жарко като в летен ден сред пустинята.
Мъглата се сви, сбръчка се като охлюв в солница, последва дълъг заглъхващ вой, като от човек, пропадащ в бездънна пропаст, и въздухът в тронната зала се проясни.
Бейбър Фергана стоеше до трона си, изпуснал меча на каменния под, и зяпаше от удивление.
Хората се заоглеждаха изумени и осъзнали, че все още са живи. Но преди да заговорят, гласът на джаск Иршад заговори отново:
— Добре, Фергана, магията на този фрьонг отново ти даде живот.
— Но аз все още държа куклите, лъжеакиме. И силата на магьосничеството ми все още не е изпитана.
— Двамата с Чамисо Фергана имаме друга идея. Три дни ти даваме, Бейбър Фергана. Ако отстъпиш драговолно трона, ще ти дам лека смърт, много по-лека от онази, които си причинявал на враговете си, и то само защото нашият премилостив Чамисо Фергана е загрижен за хората на Саяна.
— Но ако не се откажеш от трона, след три дни ще се върна. И ще ти донеса друга смърт, смърт в най-ужасната, в най-мъчителната й форма.
— И тя ще сполети не само теб, а всички в твоя двор, всеки мъж… всяка жена… чиито души владея чрез куклите.
— Ако се вкопчиш в трона си, давам ти обет, че ще избия всички, които ме чуват сега, много бавно и по най-ужасен начин.
— Тогава Чамисо Фергана ще пусне своите тайни съюзници, товиетите, да се развилнеят по улиците на Саяна.
— Обмисли предложението ми, лъжеакиме.
— Обмислете предложението ми, принцове, служещи на злото.
— След три дни ще се върна.
Забелязах как ландграф Мейлбранч изхвърча от залата и се зачудих защо Иршад бе забравил за другия фрьонг тук. Но предстояха по-важни неща.
Тенедос се бе покачил на подиума и говореше тихо с аким Фергана. Той пристъпи зад трона, натисна лоста, който не бях забелязал досега, и подиумът се плъзна назад — явно номерът беше механичен, а не магически.
Капака на дупката го нямаше и тя беше празна.
Ропотът се усили и залата закипя от отчаяние, ярост и страх.
Вгледах се в очите на Лайш Тенедос и ясно разчетох посланието в тях.
Ако не искахме Кайт да потъне в анархия и винаги неспокойното кралство да избухне на север и да залее с хаос Ърей и Нуманция, трябваше да измисля някакъв начин само за три дни да намерим куклите.